3
Мотото на събитието е Не дискриминирайте, същата игра, същите играчи (DiaEuro - Same game, same players – Don't discriminate! / Football championship for people with diabetes).
На турнира се събираме хора от различни страни, с приятелките си, с родители и малки деца, ставаме едно голямо семейство. Сприятеляваме се, обменяме опит. Целта е за пореден път да покажем, че диабетът не е граница за мечтите – казва пред Радио София 29-годишния Кристиян Ангелов, участник в първенството в Киев.
Отборът е от 10 футболисти, разбира се има треньор и лекар. Играят петима на терена в залата, а смените са постоянни, като при хокея. Досега ДиаЕвро се е провеждал в Румъния, Украйна, Унгария, Босна и Херцеговина, Словакия. Принципът е победителят става домакин на следващия турнир.
Българите са от различни градове и не са имали достатъчно време за подготовка, но се надяват на (каквато и да е) подкрепа от съмишленици и спонсори за следващата година. И си търсят други желаещи да се включат в отбора.
На въпрос дали българите с диабет се лекуват по различен начин, отколкото в другите страни, Кристиян признава, че има и по-зле, има и по-добро лечение.
По отношение на инсулините е добре в България – ползват се най-съвременните, напоследък - и с помпите е нормално. Един от големите проблеми у нас е свързан с малкото тест ленти, които се полагат дори за по-малките пациенти. А е много важно да се знае нивото на кръвната захар. При нас тя зависи от всичко – щастие, нещастие, умора…
От няколко години има сензори, които много улесняват живота на един диабетик. Те измерват захарта през всеки 5 минути. Някои от моделите отчитат стойностите със смартфон и могат да предупреждават, което е особено важно при малки деца. Помпа без сензори дори може да е опасна…
Кристиян също ползва сензори, закупува си от време на време, но са си значителен разход. Един сензор (около 120 лв.) стига за 2 седмици. А и е трудна доставката, засега – само от чужбина.
Пожеланията му са хората с диабет да се обединят и да успеят да убедят фирма производител на сензори за представителство в България, а здравната каса да покрива поне част от цената – първо за децата, а по-късно и за по-възрастните.
Да може диабетиците да живеят по-нормално в България…
В звуковия файл чуйте още по темата.
