Интервю на Мариян Карагьозов с проф. Меххмед Али Бююккара в предаването ''Преди всички''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Вчера започна единият от двата най-големи мюсюлмански празника - наричан на арабски Ейд ал-Адха или Курбан Байрам на тюркските езици - Празникът на жертвоприношението. За да научим повече за ролята на религията в съвремието и процесите в мюсюлманския свят, кореспондентът ни в Турция Мариян Карагьозов разговаря с проф. Меххмед Али Бююккара, специалист по ислямска теология, декан на Факултета по ислямски науки в Истанбулския университет „Шехир“.
Редица философи и учени от 19 век нататък поради развитието на позитивното научно знание бяха предрекли намаляване на значението на религията в модерния свят. Оказа се обаче, че тези предсказания са далеч от действителността. Проф. Мехмед Али Бююккара от университета „Шехир“ в Истанбул обясни:
"От средата на 20 век религията не отстъпи пред научното развитие и в модерния свят, както и в миналото, тя продължи да бъде мотивация за определени групи. Едно от най-големите доказателства за това е новото оживление в интереса към религията - и християнство, и ислям - в страните отвъд „Желязната завеса“ след разпадането на Съветския блок. Започна строеж на храмове и религиозни училища, тъй като модерният живот и технологичният прогрес не могат да дадат отговор на всички човешки нужди - отговарят на материалните, но не и на духовните потребности".
Един от регионите в света, в които религията играе важна роля, е арабският и ислямски свят. Мнозина описват състоянието на тази цивилизационна зона като „упадък“. Мехмед Али Бююккара представя виждането си по въпроса:
"От 19 век военните загуби, икономическата изостаналост и отслабването на Османската империя са в полза на колониалните сили. Англичаните и французите окупират големи бивши османски територии, французите и италианците завладяват Северна Африка. Рухването на Халифата след 1350 г. хвърли арабския свят в хаос, който продължава и сега. По-късно спечелилите независимостта си държави като тези в Северна Африка не успяха да станат напълно самостоятелни, например в икономически план. Те останаха свързани с бившите колониални сили".
Успяват ли тези страни да създадат добри образователни, социални или други системи, икономическото развитие и нивото на научните изследвания остава незадоволително, проф. Бююккара коментира така:
"За да се справят с това състояние, се пораждат така наречените „ревивалистки“ или реформистки течения, целящи да върнат ислямския свят към предишното му състояние, считано за по-добро заради успешните завоевания и постижения в научната, медицинската и други сфери през „Златния век“ на исляма. Някои се стараят чрез инициативи в образователната сфера, в медиите, без да са политически ангажирани, да повишат нивото в ислямския свят. Други движения обаче влизат в политическата борба, искайки отново да съберат мюсюлманите под покрива на Халифата, както в миналото".
"На някои места това са политически движения в рамките на парламентите, на други места - заради окупацията в Палестина, в Ирак - водят въоръжена борба, или както те самите се наричат - движения за независимост или организации на съпротивата".
Понякога се правят паралели между Реформацията в християнството и реформата в исляма. Такива аналогии може да са подвеждащи, защото Реформацията в Западна Европа стартира като движение, насочено срещу твърде голямата централизация на католическата църква, а в ислямския свят не съществува подобна институция. Нуждата от обновяване обаче е налице и нашият събеседник поясни:
"Употребяват се различни термини за обновяването като „ислях“, „тедждит“, които обикновено на западните езици се превеждат като „реформа“. Тъй като обаче не искат да бъдат оприличавани на християнските реформистки движения, те не говорят за „реформа“, а изтъкват „деформирането“ на исляма. Тоест тяхното мото е, че вината за проблемите не е на исляма като религия, а на мюсюлманите. Те отхвърлят ориенталисткото виждане, че причината за изостаналостта е ислямът сам по себе си, а търсят вината сред самите хора за тяхната леност, за отклоняването от религиозните предписанията, за нарушаването на религията".
Същевременно след края на блоковото противопоставяне от времето на Студената война т. нар. „радикален ислям“ зае мястото на Източния блок в съзнанието на западните стратези като основен съперник. Сблъсъците в Афганистан, Ирак, Сирия подсилиха това усещане. Ислямският теолог допълни:
"Оттук в последните 10 години се породи сериозна ислямофобия. Това е състояние, с което мюсюлманите по-рано не са се сблъсквали. Вместо да изпишем вежди, извадихме очи. Стараейки се да подобрим състоянието на ислямския свят, заедно с това се появи рискът от сриване в още по-лошо състояние".
Има ли омагьосан кръг от нарастващи ислямска радикализация и ислямофобия, които се подхранват взаимно, като същевременно мюсюлманите-реформисти трябва да водят борба на два фронта. Единият - отстояването на идеите им, другият - срещу ислямофобията. Мехмед Али Бююккара е категоричен кои са причините, тласнали част от хората към екстремизма:
"Кое насочи част от мюсюлманите към такива крайности и варварство? Това се случи, защото пътят за демократичните им искания беше прерязан. Ясно видяхме това в началото на 90-те години в Алжир. Честни избори бяха спечелени от партия, която нямаше риск да установи крайно ислямско управление - Фронтът за ислямско спасение. Но алжирските военни, подкрепяни политически от Франция, възпрепятстваха те да вземат властта. Същото се случи и с "Хамас", когато спечелиха изборите в Палестина през 2006 г., но не им беше дадена възможност, в Египет и Йемен след Арабската пролет. Виждайки, че е невъзможно ислямистките ревивалистки движения да дойдат на власт по демократичен път, крайните организации спечелиха популярност".
Проф. Бююккара разглежда случващото се днес в ислямския свят в контекста на дълга вълна от 150 години и показва, че чашата е наполовина пълна:
"На някои места нещата се движат в добра посока, на други - в негативна".
