Запрянов нарече книгата огромно като съдържание на снимки повествование за историята на България и нейните красоти и природни забележителности.
„Аз съм вече на 65 години и намирам страхотни празноти в познанието си към тази страна, която искрено обичам. Смятах, че съм я пребродил нашир и надлъж. Пак се оказва, че има неща, които не съм видял, места, където не съм ходил, исторически факти, които не са ми били известни.“
Фотосите в изложбата Валери Запрянов определи като феноменални. Снимките в книгата са над 1000, обектите, за които се отнасят – не по-малко от 500, уточни той.
„Вътре е историята ни. Вътре са доказателствата за нашата значимост като народ, който е постигнал много, за приноса към историята на траките, приноса на следващи народи, които са минавали от тук и са заминавали – гети, византийци и т.н.“
Шиндаровата Арт къща е една бяла лястовичка в Ковачевица, където има къщи за гости и хубави кръчми, но най-после има и арт къща, подчерта журналистът.
„Това е единственият музей в Ковачевица. Представяте ли си? Това село, което е архитектурно-исторически музей, няма в момента музей, няма къде хилядите посетители, които идват всяка събота и неделя, къде да прочетат, къде да видят как е създадено селото, каква е историята, кои са значимите хора, които са живели тук“, коментира Запрянов, според когото „никой не поглежда какво ще оставим на поколенията“.
Има сграда, реставрирана от сдружението „Резерват Ковачевица“ по европейски програми, която стои заключена и за която предстои търг – така съществува реален риск тя да се превърне в поредната механа, изрази опасенията си той.
Валери Запрянов, който е бивш главен редактор на аналитичното списание „Тема“, признава, че бидейки от два месеца пенсионер, по-щастлив човек от него няма.
„Че мога с часове да наблюдавам един влюбен кос, който ме учи. Нито се шегувам, нито преигравам. Един влюбен кос, който ме научи, че можеш да пееш само от любов, не от мъка или от ракия. Пееше сутрин от пет часа, такива трели, такива песни. В момента мълчи. Любимата я няма. Седи той един омърлушен, обикаля, клъвва нещо по земята и не е същият влюбен кос, на който не можеше човек да му вземе думата...“
Цялото интервю е в звуковия файл.
