Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Педикюр, баня, ром при зъбобол и стрихнин - животът на софийските слонове сега и преди

56-годишната Артайда от столичния зоопарк
Снимка: Иван Русланов

Знаете ли защо емблемата на Столичния зоопарк е слон? В седмицата, в която отбелязахме Световния ден на слона, отиваме в Софийската зоологическа градина, за да разберем повече за поколенията хоботковци, живели там. А те не са малко. Слонове се разхождат из София още по времето на Фердинанд, край двореца му във Врана, където е първата колекция от животни. По-късно зоологическата градина се мести близо до Спортната палата. Следва още едно преместване. Независимо от локацията, слоновете са си тежали и продължават да си тежат на мястото. „Изотопия“ провери това лично и се срещна с ветеринарния лекар д-р Иван Цветков, един от най-дългогодишните гледачи Иван Стамболийски и пиара Ирина Сахатчиева.

С тримата екипът на предаването се върна чак до 1912 година. Тогава от Хамбург в София пристигат индийските слонове Нал и Дамаянти. Те са едни от първите обитатели на царската зоологическа градина и особено много й подхождат, защото носят царски имена от епос. Гледат ги в конюшнята на Врана, където – според това, което знае д-р Цветков, условията били добри, а помещенията за слоновете - просторни. Нал дори бил ползван, за да се оре градината. Нищо необичайно, според ветеринарния лекар, тъй като отвъд зоопарковете хората ползват слоновете като товарни животни, най-вече за пренасянето на дървени трупи.

Следващото слонско поколение в София обаче не работи. Отново двойка от Индия идва у нас след смъртта на Нал и Дамаянти. Те са Савитри и Савитан. Пътуват с кораб от Калкута цял месец. През 54-а пристигат във Варна, от там са докарани в София със специален вагон. Савитри е първата слоница, родила в България. През 65-а става майка на 140-килограмовата София. Едва тригодишна обаче София умира, защото посетител й дава хляб, набучен с игли. Следващото слонче на Савитри – Пашко, също има незавидна съдба. Разказва я Иван, който го е гледал:

„Пашко го отровиха със стрихнин. Мисля, че през 82-ра или 81-ва година. И ние останахме учудени защо. Беше симпатичен мъжки слон, не беше див като баща си, защото баща му е мятал колички, камъни, тухли от слонарника, бил е доста своенравен“.

За да изцерят своенравността на бащата на Пашко – големия Пашо, гледачите прибягват до нестандартни прийоми.

„Той е страдал от зъби. (…) Давали са му ром във водата, за да го успокоят малко. Пийвал е, по рецепта. И други лекарства са му давали, успокоителни, прахове, но за рома е истина. (…) Обикновен ром – 700 грама на цяло буре от 300 литра“, обяснява Иван.

Гледачът Иван Стамболийски

Слонските истории той, д-р Цветков и Ирина ни разказват пред специална метална клетка, направена през 1983-а, за да се пренесе година по-късно близо четиритонната Савитри. Иван Стамболийски е сред зверовъдите, както ги наричат по онова време, които местят животните от старата зоологическа градина в новата. Операция „Слоница” не минава без стрес.

„Седем човека бяхме в платформата. Дойде кран, вдигна я, запецна. Блокира, защото беше единствен кран тогава. На Строителни войски. Докато намерят друг кран, тя висеше на 40-50 см от земята. Ние я успокоявахме, давахме й моркови, ябълки, хляб“, допълва Иван.

Клетката на Савитри също си я бива. Направена в хале, от което не преценили как ще я изкарат. Наложило се да го разбият, за да стигне клетката до зоопарка.

Савитри живее още четвърт век. Тя – като любимия си Пашо - проявява характер. Според д-р Цветков причината може да се крие в преживяната смърт на слончетата и партньора й.

Малко след преместването Савитри се сдобива с конкуренция – цирковата слоница Зита. Тогава и ветеринари, и гледачи имат т. нар. свободен контакт с животните, тоест пряк достъп до тях, обяснява ни д-р Цветков: „Още от първия момент Зита ми стана любимка, тя също ме прие“. Това обаче провокира ревността на Савитри. „Слоновете са изключително умни животни и са разбирали разликата в отношението“, допълва лекарят.  

Според разкази за Савитри, които Иван Стамболийски е чувал, тя дори е убила един от гледачите си. Историята се предава като легенда от по-старите служители на зоопарка. Със сигурност обаче през зимата на 2001 година Савитри напуква четири от ребрата на д-р Цветков:

„Зита имаше проблеми. Влязох на свободен контакт при тях. Савитри – имах усещането – че ме предупреди леко с хобота. Така ме почукна в смисъл: „Махай се, нямаш работа тука“. Можех да избягам, но стремежът ми да помогна на Зита надделя над всичко.“

В следващия момент Савитри притиска лекаря към стената и той чува пукането на собствените си ребра.

Артайда

Свободният контакт вече е в историята, която помни инциденти със злопаметни слонове. Днес със система от команди в столичния зоопарк отглеждат 56-годишната Артайда, на галено Тайди, казва д-р Цветков. При нея животното се подчинява на определени команди от гледача, но не е лишавано от нищо, за да ги научи.

„Трябва много внимателно и спокойно отношение към животните. Когато гледачът е спокоен и благоразположен към животното, непрекъснато му говори и му тананика, това настроение се предава на животното“. Никакви нерви, нито повишаване на тона. И още нещо - слоновете разбират и невербалното поведение на хората.

Системата е въведена след дългогодишната работа с експерта слонар Алън Рукрофт. Той помага на служителите в софийския зоопарк да се справят по-добре с отглеждането на Артайда. За да няма абцеси по краката, два или три пъти седмично й правят маникюр и педикюр. Процедурата отнема около час, а командите, за които говори д-р Цветков, са свързани именно с нея. Понякога подходите в отглеждането на половинвековната Тайди приличат на тези, с които се отглеждат малките деца.

Артайда е не просто 56-годишното дете на зоопарка, а негова емблема. За нея се полагат царски грижи. Има си спалня и хол, външен басейн, къпе се, когато й е топло. И разбира се – демонстрира на посетителите безупречно поддържани крака.

Колко тежи пилата за ноктите й, какво си хапва Тайди, докато е на маникюр и педикюр, и защо й говорят на немски – ще разберете в следващия брой на „Изотопия”, когато ще ви разкажем за близката ни среща с нейния лаком, но и гальовен хобот.

А дотогава - чуйте историята на софийските слонове в звуковия файл. 


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Най-четени