4
Изпод топлите длани на Нина Нешева за три десетилетия на Самоводската чаршия във Велико Търново са излезли хиляди керамични чинии и грънци. Майсторката е сред занаятчиите с най-дългогодишен опит на улицата на занаятите в старата столица.
Разказва, че всичко започнало в детството, когато обичала да си играе и моделира разни неща от кал. После се записала да учи в грънчарското училище в Троян и до днес не се разделя с глината.
„Явно това е била моята пътека, защото като деца много обичахме да рисуваме, обичахме да си правим фигурки от кал с вода, от пръст с вода. Моето нещо открих точно в моделирането и в допира с глината. Това е много особено усещане. Когато седна на грънчарското колело и си сложа топчицата глина, допирът с глината ме кара да чувствам, че държа част от земята в ръцете си. Това е много особено чувство, вдъхновява те да сътвориш нещо“.
Допирът със земята и богатството от царска сграфито керамика, която излиза при разкопките в крепостите „Царевец“ и „Трапезица“ в старопрестолно Търново през годините, провокирали Нина Нешева да се отдаде на тази по-особена керамика, която е характерна с орнаментиката си и се изработва само в три цвята.
„Първите образци разкриват наистина едно съвършенство на изработка, много правилна линия, съвършена линия, много рисунък, в който са вплетени много символи. Трите основни цвята в търновската керамика са кафяво, жълто и зелено. Кафявото идва от естествения цвят на глината, а жълтото и зеленото се получават при смесването на различни пигменти в основната глазура. Те всъщност носят своите символи – зеленото е природата и се свързва с вечния стремеж на хората към красота и съвършенство. Жълтото е символът на слънцето. Тези три неща са необходими за сътворението на света“.
Слънцето е основен елемент в орнаментиката на търновската керамика. Орелът също е сред отличителните белези и символизира силата и мощта на царете от Второто българско царство, обяснява Нина Нешева и разказва за своите любими мотиви, които претворява в съдовете от глина.
„Има едни шахмати, в дъното на съдовете. Това е символът на доброто и злото. Те са ми любими, защото във всички нас доброто и злото е заложено и вече зависи от житейския път и още неща, човек развива тези две противоположности. Също на мен много любими са ми плетениците, които се правят по перифериите на съдовете. Това е кръг. Кръгът няма начало и край. Това се свързва с вечността на духа. Любими мотиви са ми розетите, които наподобяват цветя“.
„Докато бие сърцето и ръцете държат, дотогава ще въртя грънчарското колело и ще работя с глина, ще съм свързана със земята“, знае си Нина Нешева и вече 12 години предава занаята на сина си Димитър Нешев, който е израснал в ателието ѝ на Самоводската чаршия.
„Когато беше малък, той беше много често при мене в грънчарницата. След училище идваше тук, имаше място, на което сяда, пише домашни, учи уроци и винаги е бил покрай мен. И някак си от малък запалихме искрицата в него. След това в тийнейджърските години се отдалечи, но малко преди да завърши средното образование, започна да има все по-често, по-често, по-често и каза: „Аз реших и смятам, че това е моето нещо“. Да ви кажа може би 12 години работим заедно, усвоява бавно стъпка по стъпка занаята“, разкрива с гордост Нина Нешева, която е сигурна, че има какво да му предаде и на какво да го научи.
„Този занаят се учи докато можеш, докато ръцете държат и докато бие сърцето, не можеш да се откажеш от занаята, не можеш да се откажеш от грънчарството. Грънчарството и керамиката е като старата любовница – винаги се връщаш към нея“.
Нина Нешева е прославила занаята си и е показала изкуството си с царската търновска керамика по цял свят, участвала е в десетки международни панаири на занаятчиите. Убедена е, че чалга обществото си отива, както и китайската шир потреба при сувенирите.
„Това е много сериозен проблем и е от доста години насам. Все повече и повече се появяват китайски сувенири с надписи „България“ или „Произведено в България“. Нещата не са, нямат същото качество, заряда, който примерно носи един съд, направен с ръце, не само съд, а и предмет."
Нина Нешева си спомня за периода, в който масово са се купували китайски сувенири, но забелязва, че в последните години вкусът на хората започва да се променя.
„Хората започнаха да се връщат към оригиналния предмет, ръчно изработения, предметът, който няма да откриеш на друго място. На мен ми прави впечатление, че все повече млади хора се обръщат към традиционните занаяти и не само занаяти, към фолклор, към корена. Младите хора се връщат към корена. Може би преодоляхме периода на чалга обществото и според мен, хората, които идват след този период, носят други качества“.
