Област Чанаккале в северозападна Турция е разположена от двете страни на пролива Дарданели. Европейската част на областта заема важно място в турската история, тъй като там османските сили под командването на Мустафа Кемал паша, бъдещият Мустафа Ататюрк, печелят една от големите си победи в Първата световна война. В азиатската част от областта, на по-малко от 10 км. от Чанаккале, се намират останките на древния град Троя. Поради това районът привлича немалко туристи.
Неотдавна районът обаче нашумя с протестите срещу плановете на минна компания за добив на ценни метали. Става дума за „Догу Бига Майнинг“, турският клон на канадската златодобивна компания „Аламос - Голд“. Предвидената мина се намира край планините, наричани Каз или Ида. Според Омир древногръцкият върховен бог Зевс е наблюдавал Троянската война за Хубавата Елена точно от върха на планините Ида. Освен това районът е залесен с борови гори, които са смятани за едни от „белите дробове“ на като цяло индустриалния район край Мраморно море в Турция, където са разположени промишлени центрове като Истанбул, Измит и Коджаели.
Заради това местните хора се опълчиха срещу проекта за мина. На 26 юли активисти опънаха 220 палатки край град Киразлъ. Те организираха своя лагер под мотото „Бдение за вода и съвест“. Към тях се присъединиха местни кметове и депутати от опозиционната Народнорепубликанска партия, студенти и активисти.
Кметът на Чанаккале от Народнорепубликанската партия Юлгюр Гьокхан изтъкна пред турски медии, че районът е с висок сеизмичен риск. Страховете са, че евентуално разместване на земните пластове може да причини замърсяване на подпочвените води и на язовира Атикхисар, който е единственият източник на питейна вода за областта и оттам - отравяне на целия район.
Градоначалникът на Чанаккале допълва, че в района са дадени концесии за други 26 мини и общият ефект от тях ще доведе до сериозно обезлесяване.
При добива на полезни изкопаеми като въглища, метали и други, за да може да се достигне до ценните елементи, първо трябва растителността върху предполагаемото находище – храсти, дървета – да бъде премахната. Но колко точно дървета ще бъдат отсечени в конкретния случай? Според оценката за въздействие върху околната среда броят ще бъде 45 000. Сред обществеността обаче циркулират твърдения, че ще бъдат отсечени около 195 000 дървета. Заради тези разнопосочни информации независимият сайт „Тейит“, който проверява дали публикувани информации отговарят на истината или не, проучи въпроса. Негови и експерти от Global Forest Watch използваха различни компютърни системи, за да определят размера на площта, която ще бъде засегната, колко дървета средно има на единица площ и така установиха, че може да се говори за изсичане на между 70 000 и 115 000 дървета
Управляващите обаче демонстрират подкрепа за проекта. Говорителят на Партията на справедливостта и развитието Йомер Челик след заседание на ръководството ѝ на 6 август, заяви, че редица от направените твърдения от протестиращите не отговарят на истината:
"Първо, мястото, за което става дума, се намира на 40 км от планините Каз. Разрешението е дадено през 2001 г., преди началото на нашето управление. Прави се ново залесяване, само тази година в област Чанаккале са засадени нови 2,5 млн. фиданки. Второ, търсенето на злато и свързаните с това дейности ще бъдат в закрити байсени, на изолирани, закрити места. Ние уважаваме екологичната чувствителност на нашите граждани, но напоследък тя се манипулира от някои радикални групи, които правят опит да извадят въпроса от екологията и да го използват за политическа борба срещу правителството. Вратите ни са отворени 24 часа за истинските приятели на природата. Положението няма връзка с правените манипулации и фалшиви новини от група радикали".
Председателят на Сдружението на турските горски работници Хюсрев Йозкара обаче изрази опасения спрямо проекта:
„Високото нивото на отпадъци при добива на злато го превръща в един от най-негативно засягащите природата типове добивна дейност. За получаването само на 1,5 грама злато се замърсяват около 3-4 тона вода и в природата се хвърлят около 2 тона отпадъци, включително тежки метали като живак, арсеник, молибден, кадмий и други подобни“.
Според него има противоречие между думите на изпълнителния директор на канадската добивна компания, че възстановяването на природата ще започне след 6 години и екологичната оценка на проекта, която предвижда, че то ще започне най-малко след 15 години.
Изпълнителният директор на канадската фирма, чийто турски клон ще изпълнява проекта, заяви в интервю пред „Ройтерс“, че протестите се основават на политически мотивирана грешна информация. По думите му голяма част от таксата, която компанията е платила, ще бъде отделена за повторно залесяване след приключване на работата на мината. Той обясни, че са взети мерки да няма изтичане на цианид в околната среда, тъй като, ако той изтечал, с него щяло да изтече и златото.
Компанията има стойност на борсата от почти 3 млрд. долара и значителна част от плановете ѝ за бъдещо производство са свързани с Турция. В страната в последните години бяха развити редица подобни проекти. Турският журналист Орхан Кемал Дженгиз в своя статия за сайта „ал-Монитър“ посочва, че през 2004 г. промени законодателството в сферата и облекчи възможностите турски и чужди компании да получат разрешения за добив на полезни изкопаеми. Около 40 000 такива бяха издадени само в периода 2006 - 2008 г. Вестник „Глоуб енд мейл“ допълва, че други над 36 000 проекта за кариери или за добив на енергия (ВЕЦ, ТЕЦ, ВЕИ) са били одобрени в Турция между 2012 и 2017 г. По данни на фондация на лесничеите в Турция те ще бъдат разположени върху над 250 000 хектара гори.
Думите на представители на компанията не са достатъчни, за да успокоят напрежението. Според плановете ще бъдат използвани около 200 000 тона цианид за извличане на ценния метал от около 140 млн. тона скали. Според създадената през 2016 г. от бившия посланик и съдия в Европейския съд по правата на човека Ръза Тюрмен платфома „Обединение за демокрация“, в която участват различни граждански организации, използването на цианид за добив на злато „е примитивен и увреждащ метод, който отдавна е изоставен в западните страни, но се използва в Турция за увеличаване на печалбите.“
„Тенор на рудата“ е единица, показваща съдържанието на руда на съответния метал в един тон скали. Екрем Акгюл, един от координаторите на протеста, обяснява, че в случая то е около 0.75, което е много нисък коефициент. По думите му в развитите страни не се разрешава добив при стойности под 8-10 грама на тон. Това е така, тъй като трябва да се добие твърде много скална маса и природата се засяга по-осезаемо.
В тази обстановка световноизвестният пианист Фазъл Сай взе решение да изнесе концерт на открито край палатковия лагер на протестиращите. На него отидоха хиляди хора, много други останаха отвъд полицейските заграждения. Пред поста на жандармерията, където се проверяваха документите на пътниците, се натрупа няколкокилометрова опашка от автобуси и леки коли, съобщават очевидци. Пред тази публика виртуозът заяви, че се чувства горд от действията на турския народ и изпълни няколко кратки пиеси за пиано.
