Фондация „Биоселена“ се включва в европейския проект „Твоята храна“, който си поставя за цел да достигне до 2 милиона граждани на ЕС от България, Литва, Латвия, Естония, Румъния и Хърватска.
100 милиона тона храна се изхвърлят в Европа годишно, като 53% от това количество излизат от домакинствата.
Координаторът на проекта за България Росен Василев поясни пред „Хоризонт“, че целта е не толкова да стряска хората с цифри, статистика и лоши прогнози за бъдещето на земята, колкото да се обърне внимание на факти от бита, които често не осъзнаваме.
„Начинът, по който разхищаваме храна, е наистина впечатляващ, ако си дадем сметка за това в ежедневието си. При нас това е факт на много места и в много домакинства“, посочи той в предаването "Преди всички".
Най-много храна се разхищава храна в едночленните домакинства, в семействата с едно-две деца и в семействата с по-високи доходи в големите градове, уточни Росен Василев.
„Начините да спестим това изхвърляне и разхищение на храна започват още от пазаруването, от това да си правим по-добре сметка какво имаме в къщи, от какво имаме нужда и в какви количества, за да не се презапасяваме, да не прекаляваме, да не се поддаваме и на тези промоции, които много често ни призовават да купим повече и повече продукти.“
Друга част от съветите са насочени към съхранението на продуктите – например в различните температурни зони на хладилника. „Много често наблюдавам това, че хората не осъзнават това, че датата на срока на годност обикновено не е задължителна, не значи да изхвърлим продукта на следващия ден и че той не е годен за консумация.“
Много продукти могат да бъдат използвани и след отпечатаната дата „най-добър до“, подчерта Росен Василев. „Има продукти, означени с „годен до“ или „използвай до“ дадена дата – при тях наистина след нея не бива да се употребяват."
Една от инициативите по проекта е да бъдат поканени на обучения шеф готвачи, които да демонстрират как се готви по-природосъобразно, по-безотпадно.
В миналото храната не се е разхищавала и губела в такива мащаби като днес, отбеляза още Василев.
„Имали сме много по-отговорно отношение, защото сме осъзнавали много по-добре цената на храната. Всъщност с това започваме – да осъзнаем стойността на тези продукти – те не се равняват само на стотинките и левчетата, които сме дали за закупуването им, а да знаем, че при производството на храните е минал един дълъг процес – те са произведени най-често някъде по света.“
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
