„Това, което мен ме удивлява и много ме радва, е, че с тези мобилни телефони една фотография може да обиколи света за секунди, което само допреди 25-26 години беше много сложна технология, достъпна само до прес фотографите от големите агенции. Да не говорим за времето преди 10 ноември…“, отбелязва той.
Хаджимишев прави уговорката, че не се „сърди“ на телефоните и определя себе си като „фотограф от миналото“. Той припомня колко са се радвали хората, когато дошло времето на изработване на снимка за един час.
„На това да си видиш снимките след 40 минути и понякога толкова некачествено биваха обработвани заради икономии, със стари химикали, че вече снимки отпреди 30 години правени тук, много рядко си пазят цветовете.“
„Вече това е 100% комуникация, постигната, дето се казва вече няма място за цензура, защото това е процес вече необратим. Трябва да спрат интернета. Има държави, където панически и страшно се опитват да ограничават тази свобода на комуникациите“, коментира още фотографът.
Вече се броят на пръсти хората, които могат да си позволят да чакат седмици или месеци, за да заснемат даден сюжет, посочва още Иво Хаджимишев.
„Обикновено, все още тези фотографи от „Нешънъл джиографик“, да кажем, могат да си позволят да отделят много време за една тема. Навремето, преди телевизията и когато почна бурно да навлиза телевизията… те загубиха десет милиона тираж по това време. Когато още можеха да отделят време за експедициите. Помните подводните снимки на „Титаник“ и т.н. Това са единици. Но има хора, имаше хора, които с цената на много жертви от материален характер, останаха верни на истинската фотография до края на дните си.“
През 90-те години бързо развиващият се печат затвори страниците си за този вид висока документалистика и художествена фотография, подчерта Хаджимишев, чиято активност във фотографията е свързана с журналистиката.
„Аз излязох от медиите някъде 2000 - 2002 година и понякога си мисля какво съм направил в тия години до днеска. Занимавам се с фотография много активно, обаче със съживяване, с връщане към живот на фотографии, които са правени преди стотина години, преди 70, преди 50 години. И това усилие си заслужава. Те излизат в книги, в изложби тези неща. И е полезно.“
Хаджимишев подготвя голяма изложба, която ще бъде открита на 18 септември в Националната галерия - там ще бъдат показани работа на ентографа Марти Кьониг и негова книга.
„Той влиза в България в 67-а година, доколкото си спомням, за първи път с една негова колежка от Америка и тяхната задача е да търсят изворния фолклор и танц, музикалната ни култура. Те правят и този уникален запис на Валя Балканска („Излел е Дельо хайдутин“). Успоредно с това той снима както с 16-милиметрова камера, така и с фотоапарат, и тези негови фотографии мен много ме плениха в началото.“
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
