Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Успешен дебют на тенора Михаил Михайлов в Унгария

7
Снимка: Bartók plusz operafesztivál


Финалният оперен гала концерт „Тримата тенори“, за който билетите бяха разпродадени много преди началото на фестивала „Барток плюс“ в Мишколц /Унгария/, се превърна в истински фойерверк от музикално удоволствие. Така усетих атмосферата в препълнената с публика красива зала в златно и червено на Националния театър в Мишколц. Аз седях на последния ред на партера. С всяко следващо изпълнение на един от тримата тенори, които се редуваха, емоционалните градуси и в програмата на сцената, за което трябва да поздравя продуцента Сара Сакач, и сред публиката растяха. И моята гордост растеше, защото тенорите бяха Галеано Салас от САЩ, Ищван Хорват от Унгария и Михаил Михайлов от България.

Нашият тенор Михаил Михайлов дебютира с голям успех пред унгарската публика. Когато излезе за първото си изпълнение на Арията на Ленски „Куда, куда“ из операта „Евгений Онегин“ на Чайковски, го усетих малко по-сдържан емоционално, отколкото очаквах. След концерта сподели, че не е знаел какво да очаква от унгарската публика, че се настройва различно за изпълнение пред славянска и пред немска публика например. Между другото, бях очарована от интелигентния и задълбочен поглед на този млад музикант към живота и изкуството! Но да се върна на концерта. С всяко следващо изпълнение той се разгръщаше все повече и повече и унгарската публика, която всъщност никак не е студена, веднага му отговаряше с все по-бурен аплауз, който стигна до скандиране.

„Черешката на тортата“ в програмата на гала концерта „Тримата тенори“ на фестивала „Барток плюс“ в Мишколц беше изпълнението на Арията на Тонио из операта „Дъщерята на полка“ от Доницети. Аз знаех за нея от доверен източник, но публиката в театъра не знаеше и остроумната идея и забавното изпълнение на Галеано Салас, Ищван Хорват и Михаил Михайлов предизвикаха взрив от аплодисменти.

Унгарската публика има специфичен начин на аплодиране, когато е много доволна от изпълнението – на вълни. Много е специално усещането, когато цялата публика  започва да аплодира в синхрон бавно, ускорява постепенно, изведнъж отново тръгва бавна вълна и се ускорява и т.н.След много такива вълни на финалните овации отидох да поздравя щастливите изпълнители на сцената. По традиция те се събират на чаша шампанско там след спектакъл или концерт.

Много съм щастлив! Посрещането тук  беше много топло. Моят първи опит в Унгария смело мога да кажа, че е успешен! Аплодисментите са като на спортно събитие. Доста изненадващо е, но много приятно! Чувстваш, че имаш фенове, чувстваш се специален. Много хубаво изживяване“ сподели тенорът Михаил Михайлов.

Бях изненадана да чуя още българска реч на сцената.

Аз съм българка и живея в Мишколц от 62 години /на 3 април ще станат 63/, но съм завършила софийската Медицинска академия. Лекар съм. Лекувала съм унгарците и винаги съм мислела за българите. Когато съм вкъщи, бих искала да запея: „Защо не съм орел да литна в небеса, крила широко развел и да литна до българите!“ И въпреки, че не съм нито писател, нито поет, нито музикант, нито художник, възхищавам се на изкуството и съм много щастлива, когато българите се представят в чужбина. Просто сърцето ми гори, когато чувам, че българин ще дойде! Тук беше българският челист Венцеслав Николов преди години. Неговият баща ми е бил учител по виолончело в гимназията. Мъжът ми беше художник. Той почина преди 22 г. От 2010 г. вече не работя и копнея да дойде българин и да чуя нещо за българите. Много малко говорят, много малко се чува. Нека да видят, че и ние имаме хора, които могат да покажат! Тази вечер една от гостенките на концерта дойде да ме поздрави, че още като бебе съм я лекувала. И сега аз съм „българската лекарка“. Така ми казват и имат хубаво отношение към българите“ разказа г-жа Мария Николаева.

Баща ми беше българин, майка ми е унгарка. Роден съм тук, в Мишколц и много обичам българите, много обичам България! Всяка година по няколко пъти сме в България. 19 години работих като унгарски представител на туристически фирми в България и обикалях цялото море. Много се радвам, че съм и българин, и унгарец! В нашия град има около 40 български семейства, 4 от тях са чисти, а останалите са смесени. Събираме се на големите празници – на 3 март, на 24 май и на празника на градинарите Димитровден. Обичаме се” каза председателят на българската общност в Мишколц г-н Янош Вълчев.

Чуйте целия репортаж в звуковия файл.
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия