Вицепремиерът по икономическата и демографската политика Марияна Николова оглави Съвета по киберсигурността, създаден като консултативен и координиращ орган към Министерския съвет.
Пред БНР доц. Златогор Минчев от БАН коментира, че Стратегията за киберсигурност е много добре подготвена като рамков документ, но практически план за изпълнение почти нищо не се случи: "Причината затова е, че тя предимно се възползва от световните добри практики, но за добро или за лошо, вече си имаме и наши практики - миналата година с Търговския регистър, тази година - течът на данни от НАП и поредицата от електронни писма с бомбени заплахи". Според него данните в бъдеща Стратегия трябва да бъдат "част от критичната инфраструктура и да попадат под друга юрисдикция".
По думите му трябва да се мисли на няколко ниво: "Политическото ниво да даде рамката, но да има и чисто техническо и методологично, които да кажат как тази рамка да се приложи практически в съществуващите възможности за всяка от организациите".
Доц. Минчев коментира в предаването "Хоризонт за вас", че изискването за Стратегията за киберсигурност беше свързано с GDPR регулацията. "Европа ни задължава да имаме такива нормативни документи", добави той.
Според него трябва да бъде заложена бюджетна рамка, която да дава възможност добри експерти да работят и в държавната администрация, да бъдат привличани от частния сектор.
"Нашето правителство е един от най-големите клиенти на "Майкрософт". Само тези, които произвеждат такъв софтуер и постоянно имат пробиви в него, биха могли да осигурят адекватна защита на едно средно ниво. Защото винаги могат да възникнат пробиви, които никой не е предвидил. Ние нямаме елементарна поддръжка на технологично ниво от компаниите доставчици, защото процедурата, по която бива доставена апаратурата, и нейната поддръжка - не са съгласувани", обясни той.
Той обяви, че специалистите от БАН могат да са полезни на държавата, стига да бъде поискано от тях.
Цялото интервю на Снежана Иванова с доц. Златогор Минчев можете да чуете от звуковия файл.