Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Черните ангели“ - още една от творбите на режисьора Въло Радев. Някои я определят като първия български екшън. От премиерата му през 1970 г. до 1985 г. е видян от близо 4 милиона зрители. „Това е първият естетически филм за тероризма, много преди да се заговори за това явление и то да се развихри в световен мащаб“, казва Стефан Данаилов, който изигра ролята на Пантер.
Идеята за "Черните ангели" се ражда в Париж. В началото на 1968 г. режисьорът е командирован във френската столица и там попада във вихъра на студентските вълнения. "Париж беше залят от насилие, барикади, кръв. Често ходехме на митинги и демонстрации - спомня си Жени Радева, съпруга на режисьора. - "Освен това видяхме много филмови материали за събитията в Бейрут, за терористичните акции на "Червените бригади" и на тупамаросите в Латинска Америка. Въло натрупа много впечатления и емоции от всичко това и, когато се върнахме в България, заряза друг проект и започна да работи върху сценария на "Черните ангели"...
Въло Радев написва история за три момчета и три момичета - красиви и одухотворени, пленени от една идея, но в името на която започват да убиват. За основа на сюжета той използва мемоарната книга "В името на народа". Авторката Митка Гръбчева е участничка в бойните групи на комунистическата партия през 40-те години на миналия век. Групи, които убиват военни и политици. Режисьорът иска да разбере, осмисли и сподели със зрителите как идеалът, в който няколко млади хора безпределно вярват, постепенно ги превръща в терористи, без самите те да разберат това.
"Майка ми беше наясно, че Въло прави художествено произведение по нейните спомени, той откровено беше споделил с нея концепцията и посланието на филма си: насилието ражда насилие", обяснява режисьорката Иванка Гръбчева, дъщеря на Митка Гръбчева.
Въло Радев обичал, още докато работи върху сценариите си, да е наясно кои актьори ще снима. Имал навика да подрежда на килима в хола си снимките им и да прави разни комбинации.
За "ангелите" избира съвсем младите Доротея Тончева, Виолета Гиндева, Добринка Станкова, Йосиф Сърчаджиев и Марин Младенов. Единствен по - популярен, вече преминал през първите серии от "На всеки километър", е Стефан Данаилов, но точно за неговата роля режисьорът пробва и футболиста Георги Аспарухов-Гунди.
"Гунди остави чудесни впечатления в целия екип: красив, интелигентен, чаровен. Но в крайна сметка Въло реши, че той си е по-добър като артист на футболния терен", спомня си Жени Радева.
За ролята на Катина, чийто прототип е самата Митка Гръбчева, режисьорът определя Доротея Тончева. Обаче Гръбчева, която гледала пробните снимки, харесала повече Виолета Гиндева. И отсякла: ето това момиче ще бъда аз! Въло все пак избира Тончева.
Филмът се снима дълго. В него има масовки, каскади, запалени коли, преследвания - неща, които при тогавашната техника изискват много време и сили за реализация. Актьорите преминават специална физическа подготовка, специалисти ги учат на стрелба и джудо.
В най-опасната сцена, когато Пантера бяга, сакачайки от тераса на тераса, дубльор замества Стефан Данаилов. Снимките са правени в кооперацията на ъгъла на улиците "Раковски" и "Московска", срещу черквата "Света София".
Доротея Тончева определя ролята в "Черните ангели" като една от най-скъпите в кариерата си. „В този филм ние се заобичахме и това ни остана за цял живот“, споделя актрисата.
Стефан Данаилов също твърди, че филмът направил актьорите неразделни. "Въло ни наричаше "рожбо". Усещах го като израз на особена любов към нас и като предупреждение за това, което ще ни се случи по време на снимките. Наистина беше и психически и физически уморително".
Добринка Станкова разказва как, подготвяйки я за сцената със застрелването й, Радев умело я манипулирал. Често й подхвърлял: рожбе, нещо си ми бледа, почивай си, отпускай се. Виждаш ми се измъчена, щади се, моля те. "Накара ме да изпитвам съжаление към себе си", признава актрисата.
И благодарение на тази жалост, изиграва чудесно сцената, в когато застрелват героинята й Рачето.
Случайно изпуска чантичката си и веднага импровизира: огромната си жал, че се разделя с живота, Добринка вмества в една единствена реплика:
" Няма ми я чантичката, къде ми е чантичката..."
"Черните ангели" е филмът, който Въло Радев прави с най-голямо вътрешно страдание. Той толкова се вживява в съдбата на героите си, че след кадрите с убийството на Искра (Виолета Гиндева) изпада в депресия и 7 дни не може да снима.
Режисьорът е описал това свое състояние в дневника си: "Излязох възбуден от залата. Какво да правя? Вече бяхме планирали снимките с епизод 37 - смъртта на Андро (Йосиф Сърчаджиев) в трамвая. След това идваше ред и на другите членове на бойната група, така е по сценарий. Имам ли право да жертвам всичките си герои? Този ли е начинът, чрез който бих защитил тезата си (заради която всъщност правя филма), че насилието неминуемо поражда насилие, че на терора се отвръща с терор, на жестокостта - с жестокост, че не това е пътят, особено днес: тупамароси, командоси, червени бригади..."
Виждайки състоянието на режисьора, директорът на продукцията Костакис замразява снимките. Издава заповед, според която причината за спирането е заболяване на ... оператора Атанас Тасев.
Въло Радев гледа отново целия заснет материал, обсъжда го с най-близките си хора от екипа. Накрая иска мнението и на Митка Гръбчева. "Ако оставиш някого жив, той трябва да поеме върху себе си вината за гибелта на другите. Така си захванал играта, така ще я играеш. Нямаш друг избор - ще стреляш", категорична е някогашната партизанка.
"Все още не съм убеден, но се поуспокоих. Продължаваме да снимаме, пък каквото сабя покаже", отбелязва Въло в дневника си.
През 1993 г. Йосиф Сърчаджиев се отказва публично от ролята си във филма. Режисьорът разказва за всеотдайността на всичките актьори и как в общото измисляне на детайли в епизодите Йоско бил най-активният. Въло не скрива болката си от акта на актьора и го обяснява с импулсивния му характер.
Според Стефан Данаилов "Черните ангели" имал голям успех на премиерата си в "Шан-з-Елизе. Елитната френска публика е впечатлена от естетиката на филма и го награждава с овации. В България обаче лентата е посрещната на нож от участници в партизанското движение и бойните групи, някои от които са използвани и като прототипи на героите.
Те обвинявали Въло, че героите му не са верни исторически. Не били се обличали така красиво и никакви целувки и любов нямало помежду им. Били верни единствено на Партията и се подчинявали на нейните революционни заповеди. "А Въло искаше да покаже, че нищо човешко не им е било чуждо, уточнява Данаилов.
"Насилието и терорът като метод на борба носят абсолютен трагизъм. Не е това пътят, исках да кажа с този филм. Ако щете, той беше една християнска проповед за времето. Западът така го възприе, докато в Куба, във Виетнам, а и мнозина у нас го възприеха буквално", споделя с огорчение Въло Радев в едно от последните си интервюта.
