Eмисия новини
от 20.00 часа

Капка Панайотова: Всеки трябва да прецени според Индивидуалната оценка дали да се откаже от "чуждата помощ"

Капка Панайотова
Снимка: БГНЕС

От 1 септември влязоха в сила промените на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, заложени в новия Закон за личната помощ, които се отнасят за 77 600 души, които в момента получават към пенсиите си ежемесечно по 99,50 лв. добавка за чужда помощ. За периода, в който хората ще получават чуждата помощ, по новите правила, от НОИ ще превеждат парите, от които изрично са се отказали, на Агенцията за социално подпомагане (АСП), а тя ще ги пренасочва към кмета на общината-доставчик на лична помощ.

Началникът на отдел „Интеграция на хора с увреждания“ към АСП Миглена Митева обясни за БНР:

„Още с приемането на Закона започна масова кампания по информиране на лицата с право на такава добавка какво ще се случи с нея, ако те ползват механизма „Лична помощ“. С размера на добавката не се заплаща цялото възнаграждение на личния асистент. Възнаграждението за 2019-а се формира на база минимална часова работна 3,37 лв. по определения брой, месечен, часове лична помощ. Тези 100 лв са само част от възнаграждението на асистента“.

Механизмът за определяне на личната помощ при децата е същият и:

„Когато семейството получава добавката по реда на Закона за семейни помощи за деца, в размер 930 лв., родителите трябва да дадат своето до съгласие до 380 лв. от тази добавка да се превежда по същия ред на кмета на общината, която отново формира част от възнаграждението на личния асистент. Точният размер се изчислява спрямо броя на часове, които детето с увреждане е получило във индивидуалната оценка на потребностите“.

Ако родителите станат лични асистенти на децата си, тази сума отново ще се връща като възнаграждение на асистента, но се плаща от общината.

Според Митева новият закон помага и на хората с увреждания, и на техните близки:

„Има родители, които не могат да се реализират на пазара на труда, заради това че трябва да полагат грижи за своите деца. Законът за личната помощ ще даде такава възможност и те могат да наемат външен личен асистент…“.

Капка Панайотова от Центъра за независим живот нарече решението "лишено от мисъл за хората с увреждания" и обясни в предаването "Преди всички" по "Хоризонт":

„Механизмът е сложен, но по-страшното е, че на практика дава повече от същото досега. Категорично този закон решава проблема на тези роднини, които не работят, защото няма кой да се грижи за техните близки с увреждания. Няма лошо, с изключение на това, че те вече стават асистенти, а не продължават да бъдат роднини. С този закон, на практика, се формира една тройна зависимост на човека с увреждане от роднините му и това е нещо изключително вредно! Физическата зависимост е обективна - човек има увреждане и има неща, които не може да прави сам. Емоционалната зависимост е естествена, защото говорим за роднини и към тези зависимости да добавя финансова. Това е изключително негативно нещо! То няма да промени статута на хората с увреждания, няма да ги направи по-независими, няма да ги направи по-щастливи. Просто ще налее малко повече пари в семейния бюджет“

Различни механизми в Европа регулират личната помощ така, че човекът управлява сам асистенцията си и разполага с даден ресурс, но трябва да отчита за какво е платил съответна сума, изтъкна Панайотова. Тя е убедена, че часовата ставка трябва да отговаря на реалните условия на пазара на труда, защото иначе хората с увреждания ще останат обвързани с роднините си. И посъветва:

„Бих препоръчала на всеки, първо да мине през тази т. нар. „Индивидуална оценка на потребностите“ и съобразно броя часове, които ще му бъдат предоставени по силата на тази оценка, и часовата ставка дали си заслужава да се откаже от чуждата помощ, която е в момента около 100 лв, защото евентуално биха влизали в семейния бюджет повече от 100 лв или, ако са му дадени малко часове, да си запази чуждата помощ. Всеки трябва да направи преценката за себе си“.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

Още от