Думите предизвикват у нас определени асоциации, чувства, нагласи. Освен значенията, описани в речниците, те съдържат още много неписани смисли и представи, назовани с термина „концепт“ в лингвокултурологията. Думата „бъдеще“ няма дълго минало в речта ни. Преди да се появи тя, в старите текстове срещаме „бъдещност“ и „грядуще“. Бъдеще обаче е една от думите с особено силен заряд и поради това много употребявана с манипулативни намерения. В основата на нейната привлекателна сила е дълбоко вкорененото у нас и изобщо в европейската култура свързване на бъдещето с доброто, положителното, надеждата. Може би затова прословутото „обещание“ на Чърчил към британците от 1940 г. за „кръв, тежък труд, сълзи и пот“ продължава да се помни и повтаря – то разбива клишето за светлите очаквания от бъдещето. По време на т.нар. социализъм бъдещето е предпочитан сюжет за манипулация. Разбира се, в двете паралелни сфери на употреба на думите – частна и официална, то изглежда съвсем различно. Ако за обикновения човек то е свързано със семейството, децата, благосъстоянието, за официозните статии, речи, доклади и т.н. „светлото комунистическо бъдеще“ е път, нов свят и победа на прогресивните сили. Странно звучат подобни клишета в лични писма, посвещения и поздравления към роднини и близки, макар че документи от епохата свидетелстват за съществуването им. Дали пропагандата е успяла да облъчи толкова дълбоко съзнанието на човека или „правилните формули“ са били предназначени за евентуални „трети читатели“? Навярно и двата случая са съществували. За манипулативната употреба на концепта „бъдеще“ в пресата от 70-е години на ХХ в. разговаряме с Иво Панчев, гл.ас. в Института за български език.
• 25 години „За думите“: от фонда на предаването – доц. Огнян Танчев за думите „луд“ и „лудница“
• „Фестивал на синтаксиса“ в Париж – разказва проф. Петя Осенова от Софийския университет.
