„Има ли билети за Теди?“ се оказа един от най-задаваните въпроси към екипа на „Аполония“ тази година. Театралният афиш на фестивала достигна до средата на включените в него постановки, но със сигурност можем да заявим, че интересът към тях е голям. Билетите бяха разпродадени още преди началото на тазгодишното 35-о издание, а най-очакваното представление беше именно „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“ на Теди Москов. Артистичият директор на „Аполония“ Маргарита Димитрова сподели колко съкрушена била една дама, след като разбрала, че всичко за Теди вече е продадено. Постановката, която разказва не за любовен и приятелски триъгълник, а за четириъгълник, се игра тази събота.
На следващия ден режисьорът Теди Москов говори за цената на успеха в превърналите се вече в традиция срещи със созополската публика. Той разказа за любовта си към Италия и италианското кино, от което са вдъхновени голяма част от неговите представления. Разказа и за срещите си с режисьорите, от които черпи най-много вдъхновение – Марио Моничели и Еторе Скола. Филмът на Скола „Обичахме се толкова много“ е и в основата на спектакъла „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“.
Теди Москов има немалко идеи за бъдещи проекти, базирани на литературни и кино сюжети. Все пак, поводът Москов за пореден път да бъде част от Празниците на изуствата беше изиграната в събота вечер постановка. След като я изгледах ме загложди един от основите въпроси, които си задават персонажите в представлението – какво му остава на човек да направи, когато, въпреки усилията му, всичко е все тая. От този въпрос започва и разговорът ми с Теди Москов.
