Житейският път на Ебе Стиняни започва от града на Карузо – Неапол. А дебютът в Театро Сан Карло като Амнерис в „Аида“ на Верди през 1925 г. е твърде обнадеждаващ. Тогава Стиняни е само на 21! Съдбоносна се оказала срещата ѝ с Тосканини. Още през следващия сезон великият маестро я кани в Ла Скала за спектакли на „Дон Карлос“. Успехът е триумфален! В продължение на повече от четвърт век Ебе Стиняни изпълнява на най-престижната световна сцена всички значими мецосопранови партии в опери на Верди, Доницети, Белини, Росини, Сен-Санс, Вагнер, Маскани, Понкиели… Едно от най-ярките ѝ превъплъщения обаче остава Азучена! Критиците изтъкват впечатляващата мощ на гласа, стабилните височини, съчетани с рядък усет за детайлите, които правят един образ толкова неповторим, щом на сцената е Ебе Стиняни. Тя умее като малцина да моделира характери, които излъчват огромен заряд и пленяват публиката от раз. Интересни са спомените на един от ревностните почитатели на певицата, който не пропускал спектакъл в Миланската скала: „Нейната Азучена напомняше съвършена скулптура на велик майстор: толкова величествена, непоколебима, но и така трогателна с майчината си загриженост към Манрико. Станяни умееше да те накара да ѝ вярваш! Дълбоко религиозна, за нея всяко излизане на сцената бе вид общуване с Бога!“
Ще се насладим в съботната вечер на превъплъщенията на Ебе Стиняни като Азучена, Федора, Адалджиза и Амнерис.
Ще възкресим спомена и за още една звезда с ослепителен блясък – Карло Бергонци си отиде от този свят преди пет години, дни след като почитателите му шумно отпразнуваха 90-ия рожден ден на знаменития тенор! Изключителна красота на гласа, топъл кадифен тембър, дикция като по учебник, елегантна фраза, аристократична сдържаност… Това са само част от определенията на световната критика, с които изобилстват медиите по време на 40-годишната кариера на Карло Бергонци. С подобно сценично дълголетие не могат да се похвалят „съперниците“ му Франко Корели, Марио дел Монако или пък Джузепе ди Стефано! Рецептата на Бергонци ли? Ето я: „Мнозина таланти изгарят бързо, защото запалват свещта и от двата края! Това унищожава собствените им вокални качества. Винаги съветвам: имайте търпение! Изберете точния момент и подходящ репертоар. Това гарантира дълголетие в професията!“
Изключителен познавач на Вердиевия стил бе Бергонци според специалистите. Впрочем Верди и Бергонци имат общи корени. На 13 юли 1924 г. във Видаленце, недалеч от Парма, е роден Карло Бергонци. Критиците твърдят, че в някои от върховите достижения на знаменития тенор, например Ричард или Дон Карлос се усеща специфична емоционална сдържаност и аристократизъм. Не знаем откъде идват те, тъй като Карло не произхожда от знатен род с музикални традиции.
Звучи като анекдот, но един от най-великите тенори на ХХ век започнал кариерата си като… баритон! „Още от дете имах тъмен басов глас. Това обикновено объркваше учителите. Изпитвах непреодолимо влечение към сцената. Към всяка артистична изява. Дебютът ми бе през 1948 г. като Фигаро в „Севилският бръснар“. За няколко години натрупах цял набор от баритонови партии: Жермон, Белкоре, Дон Паскуале… Обратът настъпи, когато се наложи да заместя Тито Гоби в „Риголето“. Тогава осъзнах, че не притежавам необходимата мощ за баритонов глас…“ Това наистина е повратен момент в кариерата на Карло Бергонци, довел го до почти шоково състояние. Недоумява как майстори на диригентската палка от ранга на Тулио Серафин, Виктор де Сабата, Антонино Вото, Джанандреа Гавацени нито веднъж не му казали, че всъщност е …тенор! Ето още от първа ръка: „Най-прелестното усещане бе, когато разпявайки се неочаквано взех знаменитото гръдно „до“ в „Мадам Бътерфлай“. Бях като зашеметен! Три месеца по-късно, през 1951 г. дебютирах като тенор в „Андре Шение“ в Бари. Тогава се роди големият ми син Маурицио. Получих телеграмата след края на първо действие. Обезумях от щастие! „Та това е пръст на съдбата!“, нашепваше ми някакъв глас. Заедно със сина ми се роди и моята истинска кариера на певец“, признава Карло Бергонци.
Ще го чуем в откъси из опери на Верди, Понкиели, Маскани, Доницети. Ще прозвучи и цялостен запис на „Тоска“ от Пучини. Запис високо ценен и от специалисти, и от меломани. Истинско съзвездие от изумителни майстори събира в края на 1964 г. в Париж диригентът Жорж Претр: Мария Калас е Тоска, Карло Бергонци – Каварадоси, Тито Гоби – Скарпия. С участието на хора на Гранд опера и оркестъра на Парижката консерватория.
събота, 7 септември от 20 часа
Съдържание на операта „Тоска“ от Джакомо Пучини
