Eмисия новини
от 07.00 часа

Проф. Вера Бонева: Когато трябва да се осъществи Съединението – тогавашните лидери са единодушни

Проф. Вера Бонева
Снимка: Светослава Кузманова

В деня на Съединението, в опит да бъде извадена историята от нейния напудрен и тържествен вид и да бъде разбрана от гледна точка на бързия дигитален 21-ви век, гост на предаването "Хоризонт за вас" е проф. Вера Бонева, преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии, която коментира историческите основи на Съединението, как ни изглежда днес то, каква е ролята на княз Александър I Батенберг, който умира твърде млад, плаща с трона си, честта му е засегната – лишен е от генералско звание, уволнен от руската армия... 

Според проф. Бонева княз Батенберг се представя като един доста адекватен монарх: 

"Александър I Батенберг наистина е посочен от руските императорски власти, но е избран за княз от първото Велико народно събрание и е компромисна фигура – Русия е имала и други варианти. Самият Александър е част от руската имперска система, той е участвал като офицер в Руско-турската война от 1877 г... Той израства и буквално пораства в България. Става един зрял мъж. Но допуска първоначално много тежка грешка – да отмени Търновската конституция през 1881 г. Плаща тази грешка с тежка политическа криза, с т.нар. "Режим на пълномощията", от който пак се излиза по негова инициатива. Батенберг се сработва с българските политици, усвоява част от особеностите на балканския политически пейзаж и успява, вече съзрял като политик и като мъж, да вземе решението да застане начело на Съединисткото движение. Има и още един момент – Батенберг познава руската имперска система, той знае, че голяма степен за него нещата са необратими – както казва Стамболов, да избере България или Русия. Батенберг застава на страната на народа, който го е избрал за български княз". 

По-късно, когато настъпва един труден момент в началото на Сръбско-българската война, когато офицерите спорят дали да бъде отстъпена София и генералната битка да се след София или на Сливница, княз Александър I се вслушва в българското офицерство:

"Този консенсус, постиган в движение, в труден диалог, в спорове, също е един от тайните ключове на успеха на това Съединистко движение, защото българското общество е монархическо, по конституция България е монархия и ролята на монарха, дори и толкова млад и не съвсем опитен, е значима и знакова. 

Проф. Бонева смята, че трябва да преосмислим последните години на т.нар. "робство", т.е. на Османското владичество:

"Последните 2-3 десетилетия на периода българите имат изградени самостоятелни структури на управление. Те управляват образованието си. Създават една изключително ефективна мрежа от над 1500 училища в градове и села. В някои градове като в Копривщица образованието е било задължително. Т.е. първата предпоставка за единението е наследството на нашето Възраждане. Ние придобиваме и църковна самостоятелност още през 1870 година. Българите са били приобщени към своята православна църква и тези общности – нашите църковни общини – са играли своеобразна роля на самоуправленски институции".

Интервюто на Диана Янкулова с проф. Вера Бонева, репортажа на Николай Христов, както и репортажа на Кремена Данева за предаването "Хоризонт за вас" можете да чуете от звуковите файлове.

Още от

Преглед на българския печат

публикувано на 16.09.19 в 07:37

Днес е първият учебен ден

публикувано на 16.09.19 в 04:08