Властта и интелектът в процеса на историческото развитие на човечеството са в непрестанен успореден кипеж, при който ту взаимно се привличат и си помагат, ту се отблъскват и си пречат. Като при втория в случай интелектът е сякаш в по-неблагоприятната позиция – да си спомним само Джордано Бруно или Гео Милев. Обаче! Обаче книгата на големият учен, хуманитарист, философ на морала и изследовател на гражданското поведение на интелектуалците Цветан Тодоров „Триумфът на твореца“ „Триумфът на твореца“ поставя под въпрос тази еднозначност на винаги пребития интелект и на винаги триумфиращата власт. Въз основата на множество случаи на преплитане на съдбите на руски творци със събитията през Гражданската война и впоследствие със сталиновото тоталитарно-комунистическо управление – Александър Блок, Всеволод Мейерхолд, Казимир Малевич, той доказва, че всъщност дори и първоначално властта да тържествува в последна сметка победата и историческото лидерство остава за твореца; за него във времето са окончателните и неоспорими исторически лаври и почести. Или, както казва един руски критик, Дмитрий Биков: „В близък план изглежда, че злото винаги тържествува, в далечен обаче, след изтичането на годините се вижда, че доброто винаги взима връх“.
Изглежда, че е така, българските примери са достатъчни, за да утвърдят тезата: Гео Милев, Йосиф Хербст, Никола Вапцаров, Димитър Димов, Константин Павлов… Ала доколко това наистина е така, редно е да проверим и изпитаме и тъкмо такъв „стрес-тест“ за тезата на Цветан Тодоров предлага първият за новия журналистическо-публицистичен радиосезон брой на предаването „Премълчаната история“. „Изпитващите“ и „изпитваните“ ще бъдат проф. Стоян Атанасов – франкофон, филолог, преводач на книгата „Триумфът на твореца“, проф. Божидар Кунчев – литературовед, изследовател на българската литература и култура, и доц. Пламен Дойнов – историк, поет, културолог и проучвател на взаимоотношенията писатели-власт в контекста на историята на Първата българска република, Народната република.
