Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Приемните родители настояват трудът им да се регламентира със специален договор

Асоциацията за приемна грижа договорът няма да е прецедент в правната практика

Александър Миланов, изпълнителен директор на Националната асоциация за приемна грижа
Снимка: Ани Петрова

Да бъде въведен специален договор за предоставяне на услугата „Приемна грижа“ по Закона за социалните услуги и с него да се регламентира трудът на приемните родители по начин, гарантиращ техните социални и осигурителни права. За това настояват от Националната асоциация за приемна грижа в отворено писмо, изпратено до председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, до премиера Бойко Борисов, до министъра на труда и социалната политика Бисер Петков, както и до изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

Към момента приемните родители се грижат за децата в риск по силата на граждански договори, които ги лишават от правото на пълно осигуряване. Те нямат осигуряване за рисковете трудова злополука, безработица, за бременност и раждане, както и за гледане на дете. Така остават и без обезщетение при прекратяване на договорите им или когато се наложи да проведат лечение. 

Законът може да предвиди заместваща грижа за настанените в приемни семейства деца

В закона могат да бъдат разписани минимални задължителни клаузи на специалния договор, сред които и правото на почивка за приемните родители чрез осигуряване на заместваща грижа на настанените деца, предлагат още от Асоциацията за приемна грижа.

Очаква се експерти в МТСП да формират становище по направените предложения.

"Аз смятам, че въвеждането на подобен договор няма да е прецедент за българската правна практика и не мисля, че приемните родители заслужават по-малко от спортистите, от военните, от полицаите, да имат право на осигуряване", заяви в предаването "Хоризонт до обед" Александър Миланов, изпълнителен директор на Националната асоциация за приемна грижа.

 след като е намерен начин да се случва това за тези групи, не би следвало да има пречка, особено при съществуването на вече специален закон, и статутът на приемните родители да бъде уреден. Да, разбира се, това не е наемен труд и да не отговаря на критериите на трудовото правоотношение, т.е. осемте часа работно време и така нататък, но това не означава, че не може да бъде намерена правна норма, която да защити правата на тези хора, за да бъдат привлечени към професията и по-млади приемни родители", отбеляза Миланов.

Регламентирането на труда само през граждански договор ощетява приемните родители 

В момента ако един млад човек реши да стане приемен родители и да упражнява единствено и само тази професия, за да подкрепи едно дете, което има нужда от такава грижа, той няма да получи никакви социални и икономически придобивки.

"Ако един млад човек реши да стане приемен родител, пред него има една единствена опция - той да се осигурява на граждански договор. Това означава да получава само осигуровки за пенсия и здравни осигуровки, но ако този млад човек реши да стане родител и има дете, той не може да ползва обезщетение за раждане, не може да ползва болничен, ако му се наложи", очерта проблема Александър Миланов.

Подобен договор може да е от полза и на родителите асистенти на деца с увреждания 

"Не само за приемните родители би бил добре такъв тип договор, той би бил добре и за личните асистенти на деца с увреждания, повечето от които са техните родители. Към момента по програмата за лични асистенти, личните асистенти са на четири часов или на по-голям (зависи от общината) трудов договор, но с въвеждането на специален закон, специален договор по закона за социалните услуги, може и този труд също да бъде овъзмезден по подходящ начин от държавата и това да доведе до сравнително, относително стабилна социално-икономическа сигурност", посочи още Александър Миланов.

В момента има приемни родители, които гледат деца едно след друго за дълъг период от време - това по никакъв начин не може да се определи като натоварващо и травмиращо, допълни Александър Миланов.

"Много голяма част от приемните родители в България са възрастни хора, т.е. хора, които са в предпенсионна или в пенсионна  възраст. Това са хора, които имат вече пенсия и приемната грижа е една допълнителна форма те да инвестират своя труд в обществото."

Като приемни родители не могат да бъдат привлечени лекари, учители, полицаи, психолози, защото не може да се гарантира социална сигурност.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна