„Все още в българското училище за иновация се смята да се работи на проектор с мултимедийни презентации. Дори не навсякъде има интерактивни дъски, докато това нещо вече от много години не е иновация, не е иновативен или интерактивен метод на преподаване. Нашите връстници, на нашите деца, в други държави отдавна вече работят с роботи, с 3D принтери, обучението е електронно, домашни не се носят в тежки раници.“ Това каза в предаването „Преди всички“ директорът на Сугестопедичния център в Плевен Преслав Гайдарски.
"Сугестопедия център" - Плевен е организатор на кръгла маса, посветена на образованието през 21 век през погледа на дигиталните деца. За събитието са поканени учители, родители, училищни директори, неправителствени организации, читалища и представители на бизнеса. Центърът работи от около година с деца на възраст от 7 до 14 години и се опитва да въвежда нови иновативни модели.
Почитатели на хартиеното кубче и на кубчето от 3D принтера
Преслав Гайдарски даде пример с две кубчета, еднакви по размер и цвят – едното изработено от хартия, с ножица, лепило и тиксо и друго – появило се чрез 3D принтиране. Едното изработено от него, а другото – от сина му, който е ученик в 7 клас.
„Дигиталните деца живеят в един нов свят и са много по-напред от своите преподаватели и своите родители и затова се получава тази огромна разлика и това неразбиране между деца и родители, между деца и учители. Защото едните живеят в т. нар. 3D свят, виртуален свят, виртуална реалност, а другите са все още на хартията, лепилото и тиксото“, коментира Преслав Гайдарски.
На кръглата маса представители на информационни учебни сайтове ще демонстрират възможността за по-лесна работа на учители, родители и деца, уточни той.
Не трябва да се страхуваме от технологиите
Крайно време е да направим един отбор, който да работи в името на нашите дигитални деца, посочи Гайдарски, според когото вече виждаме технологиите навсякъде около нас, но не ги прилагаме в образованието.
„Всичко е въпрос на желание и на воля, на стремеж да не се противопоставя миналото на бъдещето. Ние трябва да разберем, че без хартията и лепилото не можем, както не можем и без 3D принтера. Не е толкова въпрос на пари, по-скоро въпрос на страх от учителите да предложат тези нови методи на преподаване и да разберат, че новите технологии не пречат, не изместват техния учебен процес и тяхната основна и главна роля във възпитанието на детето.“
Войната между новото и старото не е продуктивна
Не трябва да има война, не трябва да има отричане на новото и на старото, а всички трябва да работим заедно да се осигурят необходимите средства за оборудването на училищата със съвременни технологии, смята Преслав Гайдарски.
„Нашият център е много добър пример за това как работи миналото с настоящето. При нас педагозите са до 29 години, имаме в същото време консултанти учители, които са с по 30 години стаж. Синхронът е напълно постигнат.“
Цялото интервю е в звуковия файл.
