Eмисия новини
от 15.00 часа

За дупките, алегорията и истината

Снимка: pixabay.com

„Поправям дупка, през която дъждът прониква и спира мисълта ми; запълвам пукнатините по вратата, които пропускат мисълта ми да скита…
Боядисвам стаята с пъстри бои и мисълта ми ще покаже накъде да вървя... Глупави хора тичат около мен и ме тревожат,  
а после се чудят защо няма да минат през вратата ми...“

В свободен превод, това са основните думи в песента на „Бийтълс“ Fixing a Hole, (Поправка на дупка), които ни въвеждат в „Изпята поезия”. Авторът на Fixing a Hole Пол Макартни споделя делнични събития и чувства, породени от тях. В духа на времето, когато почти всеки текст беше гледан под лупа дали „Бийтълс“ не възпяват дрогата, макар и алегорично, трябва да кажем, че и тази песен е попаднала в списъка на нежелани звукозаписи, според разбиранията и стандартите на Би Би Си (във Великобритания с думата „дупка“ са били наричани местата, където се е употребявала дрога). Всъщност, истината е, че Пол Макартни се опитал сам да поправи дупка в покрива на къщата, в която живее, запълнил пукнатините по външната врата, боядисал сам една от стаите в дома – точно както е в песента. Направил го е без да търси специалисти, искал е да се почувства не като звезда от шоу бизнеса, а като нормален.., обикновен човек, ако предпочитате. А неясните думи за „глупави хора“ се отнасят до нестихващия поток от любопитни зяпачи, които редовно са стояли около къщата на Пол, тичали са около Макартни, когато е излизал навън. И не за ден-два, а месеци наред…

Около тази песен обаче има и друга история. Поради ремонт записът на Fixing a Hole не се е състоял в студийния комплекс „И Ем Ай“ на ул. „Абироуд“, както е било обичайно, а в друго студио. И тъкмо там, на вратата внезапно се появява непознат човек. Пол Макартни възпитано казал: „Да? Добър ден!“, а непознатият отвърнал „Аз съм Джизъс Крайст“. Макартни, леко смутен си помислил: „Сигурно не е, но ако се окаже, че е Той, няма да съм този, който да го отпрати“ и го поканил: „Да, разбира се, но… по-добре да влезем вътре“. Предложил на човека чаша чай и му казал: „Виждате, че имам работа и трябва да записвам, но ако обещаете, че ще седнете тук, в ъгловото място и не вдигате шум, може да останете“. Пол представил с жест посетителя на другите трима от „Бийтълс“, когато дошли за записа. Докато си подготвяли инструментите непознатият тихо си излязъл, без да го видят някога повече. Джордж, Ринго и Джон попитали: „Кой беше това?“, а Макартни отговорил: „Това е Джизъс Крайст“. „И четиримата останахме известно време безмълвни“, завършва разказа си Пол Макартни.

неделя, 22 септември от 17 часа

Още от

Последно сбогом с Милчо Левиев

обновено на 18.10.19 в 14:45