Eмисия новини
от 01.00 часа

Ива Лазарова: Има разлика в тарифите на обществените и на търговските медии

Сметната палата трябва да представи нова форма за проследяване на дарения за партиите

Ива Лазарова, ИРПС
Снимка: БГНЕС

Как ще изглежда кампанията за местните избори след драстичното намаляване на партийните субсидии и заявката на ГЕРБ, че няма да дава пари за медийна реклама? Изследване на Института за развитие на публичната среда показва, че в медиите са влезли 41 млн. лв. във връзка с кампанията. Скоро ще станат ясни и тарифите на БНР и БНТ, които се определят от МС. Тази кампания е различна, защото тя ще се води в условията на ново държавно финансиране за партиите, а и заради изявлението на премиера Борисов, че на тези избори няма да се плаща за медийна кампания от страна на ГЕРБ.

Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда коментира пред БНР:

"Към този момент (16 септември) – от 42 национални и регионални медии, които следим – 27 медии бяха спазили срока, постановен в хронограмата на ЦИК".

Най-често тарифи не обявяват партийните медии. "Например телевизията на БСП е обявила тарифи, не е направил това техният партиен вестник. Вече от централата обявиха, че не могат да върнат надвзетата субсидия. Следва да посочим, че кандидатът им за кмет на Столична община, който може би ще води най-разточителна кампания, ще бъде издигнат от инициативен комитет. Затова и проверката на даренията ще бъде много трудна, защото механизмите за проследяване не дават широка възможност. Само физическите дарения могат да се проследяват засега. Освен ако Сметната палата не представи някаква нова форма за проследяване на дарения".  Остава въпросът как тази безлимитност на корпоративните дарения ще бъде използвана за тази кампания. 

В предаването на "Хоризонт" "Преди всички" Ива Лазарова заяви, че "Културата на политически дарения беше стартирана с кампанията на Бареков. Вероятно и с кампанията на сегашния президент".

По отношение на изказването на премиера, който твърди, че ГЕРБ няма да дава пари от субсидията си за медии, но втората част от неговия цитат включва: "Аз не мога да забраня на министерствата, които така или иначе имат пари по оперативните програми да се рекламират, да го правят. Това си е отделна работа".

Лазарова спомена и интересен момент в тарифите на конкретна телевизия, която обявява, че има възможност за платен репортаж в централната емисия новини. "Много интересно е как ще бъде маркирано подобно съдържание, кой ще плаща за него, дали ще бъде част от работата на конкретно министерство, която може да бъде разглеждана като политическа реклама... Не се знае чий административен ресурс може да бъде използван в тази връзка". 

Парите към комуникация, които вървят към медиите, изглежда, че в голяма степен в определени моменти медиите са зависели от парите на държавата:

"Направихме сравнение с парите, отпуснати по оперативните програми в периода 2007-2013, по комуникационните планове на редица министерства за телевизия, радио, онлайн и печат са разпределени 37 млн. лв. В посочената сума от 41 млн. лв. говорим за 6 предизборни месеца. Водят телевизиите, но винаги има и има медии с неясна аудитория".

Има разлика в тарифите на обществените и на търговските медии.

"Най-скъпата цена на БНТ е малко над 3000 лв., а цените на най-големите две частни телевизии са три пъти по-високи".

Пълна картина на това по какъв начин бяха платени тези избори, може да има едва след като се подадат отчетите към Сметната палата.

Интервюто на Силвия Великова с Ива Лазарова за предаването "Преди всички" можете да чуете от звуковия файл.

Още от