Вече четири години жителите на Долни Вадин дават назаем селото си срещу споделени думи, преживявания, живот. Вгледани в самотата си и в нерадостните си дни, те очакват с трепет времето, когато доброволците отново ще „нахлуят“ в домовете им, за да ги заредят със свежест и нови впечатления от града.
Долни Вадин е тихо и спокойно място в Северозапада, на крачка от Дунава. До него води път, макар и не идеален, има интернет, три магазина и личен лекар, който се отбива веднъж седмично. Само дето децата и внуците ги няма, а областният център Враца е на цели 120 км. Един ден обаче на Анелия Радулова й хрумва идеята да „достави“ на възрастните хора това, което най-много им липсва – младите хора и духа на многолюдния град. И решава да даде назаем селото си.
„Село назаем“ е инициатива, обърната към хората, които живеят в града и си нямат собствено село – разказва Анелия Радулова, секретар на местното читалище „Съзнание 1927“. – В последните години забелязваме, че има връщане към селото – младите много искат да дойдат тук поне за малко. Затова решихме да дадем Долни Вадин назаем за по десетина дни през лятото на градски доброволци, които да живеят с нас и да помагат на по-възрастните хора. Нашето село наброява около 140 души и 80 на сто от тях са възрастни, живеещи самотно. Знаем, че много български села се обезлюдяват, защото хората търсят препитание в големите градове и по-често вече в чужбина, казваАнелия Радулова и добавя, че такъв е случаят и с децата от Долни Вадин. И нейните съселяни жадуват за нови млади лица, които да им вдъхнат повече кураж, да поговорят с тях, за да ги разтушат, да чуят историята на всеки един.
Първата година дошли единайсет доброволци, за да походят в обувките на хората от село. През втората се отзовали седемнайсет души, които се включили в строенето на сцена в центъра на Долни Вадин. Следващата година пристигнали експерти – земеделец, лекар, историк, дори депутат. Те разказали за биоземеделието, препаратите за градината и много други интересни и полезни неща. А това лято гостите помагали на бабите и дядовците от махалата, в която били настанени.
Местното читалище също се опитва с различни инициативи да поддържа духа на хората от селото.
Ние много сме обърнати към хората – да бъдат информирани, да вършат различни неща, да ги държим будни – казва Анелия Радулова. – И да не се отказват от живота, нищо че не могат, че са болни, че са в напреднала възраст. Наскоро построихме площадка със спортни уреди за възрастни хора, където спортуваме на открито. Постоянно правим и беседи, например за здравословното хранене, за вредата от някои лекарства, как да подобрим физическото си състояние. Вече десет години почистваме крайбрежието на Дунава в границите на селото с помощта и на доброволци. При нас дойдоха и художници - стрийт артисти, които изрисуваха една от изворните ни чешми, сцената и спирката, и стана много хубаво. Изобщо фокусът ни е към местната общност – продължаваме да развиваме нашия фолклор и да предаваме традициите на децата, прекарващи лятото на село. За да почувстват какво е усещането да играят хоро, да облекат носия на сто години.
Веднъж стъпили в Долни Вадин, доброволците се връщат и някои от тях дори планират да си купят обща къща в селото. Сега всички се стягат да се веселят на местния събор (на 21 септември). Възрастните пък грейват, щом ги видят и все разказват спомени – например как гостите прекопали тяхната градинка. Накрая ги изпращат с тъжни очи.
Много обич, много топлина и много взаимопомощ си дават – казва още Анелия Радулова. – И едните, и другите остават с усещането, че когато даваш си по-добре, отколкото когато стоиш затворен у дома. Няма граница между поколенията – до този извод стигнахме, нищо че ги делят може би петдесет години. Много лесно комуникират възрастни с по-млади хора и взаимно се обогатяват. Едните откъм традиции, а другите откъм новостите в града.
Снимки: личен архив
