Днес е Международният ден на мира. По инициатива на ООН от 1981 година насам 21 септември е посветен на заздравяване на идеала за мир между хората и народите. Тази година международната организация постави различен фокус върху празника - 21 септември е посветен на действията срещу климатичните промени, под надслов „Природата не води преговори“.
Поредни преговори за по-активно действие срещу климатичните промени обаче ще се опита да проведе генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. В рамките на започващото общо събрание на организацията предстои и среща за климата, чието мото е „Време е да измислим план“. Това поискаха и милиони хора, които демонстрираха в градовете и сред природата из целия свят, от Аляска до Сидни, в началото на Глобална седмица за действие срещу климатичните промени. Пред централата на ООН в Ню Йорк протестираше и 16-годишната Грета Тунберг - шведското момиче, вдъхновило ученическите протести срещу липсата на политическа воля за справяне с глобалното затопляне. В Ню Йорк е и изпълнителният директор на „Грийнпийс Интернешънъл“ Дженифър Морган, която даде специално интервю за „Хоризонт“, в което изтъкна разочарованието си от политическото безсилие по темата:
„Политиците и корпоративните лидери в света напълно се провалят в действията срещу климатичната криза. Има ограничени позитивни примери на локално ниво“.
В България протестите срещу климатичните промени не са толкова видими. Въпреки участието ни в Парижкото споразумение, въглищата остават стратегическа част от енергийния микс. Не се виждат усилия за промяна, включително и за пренасочване на работещите във въгледобива и ТЕЦ-овете, които крепят цели региони. Същата е ситуацията и в по-големи европейски страни като Полша. Дженифър Морган заяви:
„Ако погледнем към нашите енергийни системи в момента, виждаме, че възобновяемите източници - вятърът и слънчевата енергия, всъщност са по-икономични от горенето на въглища“.
Отвъд океана американският президент Доналд Тръмп тази седмица се ангажира да не позволи на щата Калифорния да въведе нови регулации за производителите на коли. В наративът на климатични скептици като Тръмп, мерките срещу затоплянето продължават да са пречки пред икономиката. Особено в условията на търговска война с другия най-голям замърсител - Китай. Същевременно най-голямата европейска икономика, Германия, представи план за най-малко 100 милиарда евро, целящ ограничаване на вредните емисии - от тежката индустрия до градския транспорт. Остават обаче въпросите кой ще поеме данъчната тежест и как мерките ще се отразят на големите компании-износители.
Според Дженифър Морган от „Грийнпийс“ устойчивото развитие, на базата на научните данни за глобалното затопляне, ще промени и самите икономически правила, така че тези дилеми да не съществуват. Затова обаче ще е нужно и гражданското действие.
В отговор на въпроса какви са очакванията ѝ от тазгодишната 25-та климатична конференция на ООН, която ще проведе в Чили през декември и дали Парижкото споразумение ще оцелее, Морган заяви: „Най-напред Парижкото споразумение продължава да се движи напред. Всички страни по света, освен една, са го ратифицирали и са на някакъв етап от прилагането му. Не е достатъчно силно, но е налично. На места като Съединените щати или Бразилия има невероятни национални движения. Цели щати, градове, тяхното население ни казва - още участваме и се движим напред. Смятам, че същите тези хора трябва да изберат американски президент, който разбира климатичната наука и се противопоставя на корпоративните интереси.
От конференцията за климата в Чили очаквам държавите формално да променят заложените цели за намаляване на вредните въглеродни емисии, съгласно научните данни. Очаквам Европейският съюз да изостави сегашната си много слаба цел и да се ангажира с намаляване с 60 процента на емисиите до 2030 година. Надявам се всички държави да се включат в този процес, защото моментът е много важен. От конференцията за климата в Чили очаквам държавите формално да променят заложените цели за намаляване на вредните въглеродни емисии, съгласно научните данни. Очаквам Европейският съюз да изостави сегашната си много слаба цел и да се ангажира с намаляване с 60 процента на емисиите до 2030 година. Надявам се всички държави да се включат в този процес, защото моментът е много важен“.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
