2
За първи път в Обетованата земя беше изпълнена операта „Савската царица“ на родения в Унгария композитор от края на деветнайсти век Карл Голдмарк. Със застъпничеството на Ференц Лист операта, която дълго преседяла в чекмеджето на композитора, е била показана във Виена, а след това оперните театри по света се надпреварвали да я поставят. В една от американските постановки пял дори Енрико Карузо.
В Израелската опера в Тел Авив бе показано концертно изпълнение на Будапещенската опера, като солистите бяха в изключително красиви костюми. Въпреки минимализма имаше и изненади от доста провокативната режисьорска интерпретация. По либрето Ассад - помощникът на цар Соломон, когото са изпратили да се срещне с придвижващата се към Ерусалим етиопка - Савската царица, се влюбва в нея, за което е наказан от еврейския цар с изгнание в пустинята. Но в тази постановка свенливият младеж е съблазнен от Савската царица, която дори сама признава, че е прекарала нощта с него и то по време на сватбата му със Суламит - дъщерята на първожреца. Става ясно защо цар Соломон изпраща по-младия си съперник в пустинята. От историята се знае, че от любовта между мъдрия Соломон и кокетната царица са произлезли етиопските евреи, един от които е негърът на руския цар Петър и дядо на великия поет Пушкин.
Чисто визуално изпълнителите на две от главните роли Естер Шимеги /като Суламит/ и Болдижер Ласло /като Ассад/, не подхождаха. Но щом запееха, зрителите забравяха за външния им вид. Затова пък и мецосопраното Ерика Гал в ролята на Савската царица – впрочем руса и синеока, и баритонът Карол Семереди в ролята на цар Соломон имаха визия, но има какво да се желае във вокално отношение. Може би защото бе концертно изпълнение, оркестърът също беше в главна роля. Музиката не е толкова непозната. Чували сме валсът от въведението към второ действие или музиката на пустинната буря като бисове на известни оркестри и изпълнители и в Израел, и в България. Безспорният фаворит на този гастрол в Израел бе диригентът Балаж Кочар.
