Чуждопоклонничеството е особен български феномен, който много рядко се изследва дори и от изследователите на родната история, култура и психология. Колкото и стряскащо да звучи, от вопъла на отец Паисий до днес националният ни манталитет не се е променил и преклонението пред чуждото варира от тъжно до смешно, и обратното. Корените на това явление са по-дълбоки, отколкото изглеждат – подобни прояви има от времето на траките, през Средновековието, до последните две столетия. През тях се появяват филствата и фобствата, които свързват България с Великите сили – Русия/СССР, Германия, Англия, Франция и САЩ.
Акад. Григор Велев се е заел да проучи и да систематизира този проблем и да обърне внимание на съвременниците ни върху него – резултат на научните му усилия е появата на двутомника „Чуждопоклонничеството и българските национални интереси“, като първият том е посветен на русофилията, на българо-руските отношения, а вторият разглежда фѝлиите ни спрямо останалите Големи. Подобно историческо изследване е без аналог по своята същност не само заради обективния си анализ, но и заради осветляването на редица премълчавани факти от по-близкото и по-далечното ни минало.
За чуждопоклонничеството и двутомника разговаряхме с акад. Никола Алтънков, акад. Григор Велев и юриста Георги Вълчев.