Първото по-цялостно изследване за хомосексуалността по времето на комунистическия режим, фокусирано върху 50-те и 60-те години на ХХ век, е достъпно под формата на изложба до 13-и октомври в галерия „Порт А“ в София. Инициатор на изложбата е организацията GLAS.
„Разглеждаме целя период от 1944-та до падането на режима през 89-а година. Наистина акцентът може би е върху 50-те и 60-те години, тъй като това е един доста любопитен за България период. През 1968-а г. се декриминализират хомосексуалните актове, но независимо от това репресиите на властта не спират. Даже напротив! Особено те са насочени към непълнолетни младежи, използват се различни видове мерки като въдворяванията, изселвания, трудово-възпитателните общежития. Въобще репресиите не престават и точно този период е много интересен, тъй като освен това, през 1964-та има голямо дело, което е известно дело срещу група интелектуалци, в което са осъдени 26-има мъже, сред които и известният български кинокритик Атанас Свиленов“, разказа Симеон Василев, председател на организацията GLAS.
За изложбата „Хомосоц“ са изследвани задълбочено темата и периодът чрез множество документи и архиви. По изследването работи екип от изследователи и социолози в продължение на една година.
„Така че периодът е изключително интересен, много любопитен. Той за съжаление в публичния дискурс е много често съпътстван с клюки, слухове, неверни данни, преувеличени истории. Но изложбата „Хомосоц“ е базирана изцяло на исторически документи, екип от изследователи и социолози, в това число и Вероника Димитрова, направиха това изследване в продължение на една година, и тя представя една исторически истинна картина, бих казал, за това какво се е случвало по времето на комунизма“, разясни Симеон Василев.
Вниманието е изцяло върху хомосексуалните мъже
Интересно е, че властта е насочила изцяло своето внимание върху хомосексуалните мъже. В същото време върху жените не е имало почти никакъв интерес.
„Говорейки за хомосексуалните общности, всъщност говорим изцяло за общността на хомосексуалните мъже. Това е нещо много любопитно, наистина, което и изложбата открива. Целият репресивен апарат е насочен към мъжете. Има един единствен случай в документите, които ние открихме, на жена - лесбийка, която е била задържана, но е била пусната, но съдебните процеси, всички тези мерки съдебно-наказателни, лечението, за което също можем да поговорим, те са насочени към хомосексуалните мъже“.
Държавна сигурност е имала интерес от вербуването на представители на общността на хомосексуалните мъже. В изложбата „Хомосоц“ обаче не се акцентира много върху този въпрос, понеже става дума за лични данни и чувствителна информация за хора, от които организаторите нямат и позволение да използват.
"Млада и свежа агентура"
„В документите се наблюдават отделни изречения как тези млади мъже, които са социално активни, поддържат връзка с чужденци, на тях се гледа като, дори мога да цитирам, „млада и свежа агентура“. Възможност така те да бъдат вербувани“.
След падането на Берлинската стена отношението към хомосексуалните в обществото не се подобрява особено. Дори в някои аспекти се влошава.
„Ние виждаме, за жалост, елементите от тази дискриминация в комунизма и днес в много голяма степен в обществото, което просто ни изправя пред тази трудност да се борим със същите предразсъдъци, които са насаждани години наред по времето на комунизма, и да продължаваме да търсим истината, да продължаваме да ги оборваме. За жалост тази дискриминация съществува и днес - в много по-голяма степен дори, бих казал, защото е много по-публична. Много повече, ако върнем в началото на разговора, много повече политически се използва тази тема. Политически се насажда страх към едно малцинство и към дейността дори на правозащитните организации в България, ако погледнем и на голямата картина, а това е страшно за всяко общество“, допълни Симеон Василев.
Цялото интервю можете да чуете от звуковия файл.
