Eмисия новини
от 05.00 часа

На опера в събота в Пезаро

5 октомври от 20 часа

Снимка: @RossiniOperaFestival

Ще излъчим запис на операта „Ричардо и Зораиде“ на Джоакино Росини. Спектакълът е бил на 11 август 2018 г. в рамките на фестивала „Росини“ в Пезаро.

„Ричардо и Зораиде“ е опера в две действия по либрето на Франческо Берио ди Салса по стихове от епичната поема „Ричардетто“ на Николо Фортегери. Салса вече е работил с Росини по либретото на „Отело“.

Творбата е представена за първи път на 3 декември 1818 г. в театър „Сан Карло“, Неапол. Първи изпълнители на заглавните роли са легендарната Изабела Колбран и Джовани Давид. За Изабела Колбран Росини създава десет опери. Някои от женските партии и днес се смятат за изключително трудни и единици са оперните певици, които се наемат да ги изпълнят. Но ето още малко от сценичната история на „Ричардо и Зораиде“.

Следващата постановка е във вариант на едноактна опера, представена на 8 юли 1822 г. във Виена. Има още няколко представяния до 1846 г. Поради твърде усложнената интрига творбата няма успех и е забравена. Едва през 1990 г. е възстановена в рамките на оперния фестивал в Пезаро с диригент Рикардо Шайи и с Уилям Матеуци, Джун Андерсън и Брус Форд в главните голи.

Пет години по-късно е осъществен и първият запис. Дирижира Дейвид Пери, а ролите изпълняват Уилям Матеуци, Нели Миричою и Брус Форд. През 1996 отново е поставена в Пезаро този път с Грегъри Кунде. Записът, който слушаме отново, е от Пезаро, от миналата година с Хуан Диего Флорес и Прити Йенде в заглавните роли. Единствената постановка досега извън Пезаро е от 2013 г. на Росиниевия фестивал във Вилдбад в Германия.

В годината, когато пише „Ричардо и Зораиде“ – 1818, Росини създава още „Мойсей в Египет“ също с премиера в театър Сан Карло – Неапол, както и „Адина“, композирана в тази година, но играна едва през 1826 в Лисабон.

Действащи лица и изпълнители:
• Агоранте, цар на Нубия – Сергей Романовски, тенор;
• Зомира, негова съпруга – Виктория Яровая, контраалт;
• Заморе, довереник на Агоранте – Рузил Гетин, тенор;
• Елмира, довереница на Зомира – Мартиниана Антони, мецосопран;
• Иркано, владетел на една част от Нубия – Никола Уливиери, бас;
• Зораиде, негова дъщеря – Прити Йенде, сопран;
• Фатима, довереница на Зораиде – София Мчедлишвили, мецоспран;
• Ричардо, паладин – Хуан Диего Флорес, тенор;
• Ернесто, приятел на Рикардо и посланик на християните – Хабиер Ангуада, тенор;
хор, национален симфоничен оркестър на РАИ, диригент Джакомо Сагрипанти.

Съдържание на операта „Ричардо и Зораиде“ на Джоакино Росини

До полунощ отново ще звучи музика на Росини, но този път пречупена през погледа на Оторино Респиги. Той композира музиката, вдъхновен от пиеси за пиано на Джоакино Росини.

Балетът „Фантастичното дюкянче“ е създаден от Леонид Мясин, който прави хореографията и либретото. Световната премиера е в театър „Алхамбра“, Лондон на 5 юни 1919 г. и е изпълнен от компанията на Сергей Дягилев „Руските балети“. Лидия Лопокова и Мясин интерпретират танцьорите на кан-кан в оригиналната версия, а Енрико Чечети е магазинерът. Сценографията и костюмите са на Андре Дерен. Влияние върху постановката има и Тулуз Лотрек, а главният герой приличал на него. 

Историята на балета има сходства с „Куклената фея“, стар немски балет от Йозеф Байер, който се изпълнява от Хосе Мендес в Москва през 1897 г. и от Серж и Никола Лега в Санкт Петербург през 1903 г. Сравняват го и с историята за храбрия оловен войник на Ханс Кристиан Андерсен.

По време на римските балетни сезони Респиги донесъл партитурата на „Греховете на старостта“ – сборник от 150 песни на Росини – и я предложил на Дягилев, който я изсвирил на Мясин и Респиги.

Доверявайки се на балетния историк Сирил Бомон, цялото парижко общество с нетърпение очаквало новия балет. Това станало в Коледната нощ на 1891 г. През януари 1921 г. Мясин напуска компанията на Дягилев, но балетът се играе в „Принс тиатър“, Лондон, през май същата година, а след това в театър „Гете лирик“ в Париж през 1925. Постановката има и още европейски представления в следващите сезони, като последното е във Виши на 4 август 1929 г. Дягилев умира две седмици след това във Венеция. Големите успехи на турнетата, организирани от импресариото Василий дьо Базил (Полковник Базил) в Европа и Америка, провокират покана за гостуване в Австралия и в Нова Зеландия. 

„Фантастичното дюкянче“ е първият балет на Леонид Мясин, изпълнен в Австралия. Австралийската премиера е в Кралския театър в Аделаида по време на откриващата вечер на турнето на „Руските балети“ на Дягилев на 13 октомври 1936 г. Валентина Блинова и Леон Войзиковски са аплодирани като танцьори на кан-кан, ролите първоначално са изиграни от Лопокова и Мясин. Историята на балетните постановки продължава в Американския балетен театър през 1942 г., като е игран в Омаха, Небраска, през 1943 г. – кан-кан танцьорите са Ирина Баронова и Леонид Мясин. Кралският балет в Лондон поставя балета през 1947 г. Мясин е ангажиран с продукцията и танцува в постановката, като на следващата година с него танцува и Данилова. През 1968 г. балетът отново е поставен в Стратфорд от Кралската пътуваща балетна компания и остава дълго в репертоара, а за турнето през 1978 г. Мясин е поканен за неин ръководител.

Историята на Мясин се съсредоточава около любовната история между две кукли, танцьори на кан-кан, в магазин за играчки. Общата тема е леко сатирична и включва елементи от националната комедия, народния танц, пантомимата и класическата хореография.

Действието се развива във Франция в края на XIX век. Известен производител на играчки, е създал перфектни танцуващи кукли в своята работилница. Автоматите изпълняват различни танци, в присъствието на клиентите на магазина. В началото на шоуто присъстват две английски дами и американско семейство. Някои кукли изпълняват тарантела за гостите, а след това други кукли танцуват мазурка. По-късно влизат нови кукли, забавляващи гостите с други танци. Идват още клиенти: руско семейство и всички високо оценяват шоуто. За да почетат новодошлите, пет казашки кукли изпълняват традиционен танц, последвани от два пудела-джуджета със забавен танц. 

Идва моментът и за изискана двойка танцьори на кан-кан, които перфектно изпълняват номера си. Танцът е толкова вълнуващ, че американското семейство решава да купи танцьора, докато руското купува танцьорката. Сделката е сключена, а семействата ще дойдат да ги вземат на следващия ден.

През нощта куклите, сякаш от магия, стават хора и започват да танцуват. Те обаче са разстроени от факта, че приятелите им ще бъдат разделени и решават да ги скрият. Когато на следващия ден отварят магазина, се оказва, че куклите не са там. Клиентите, които не знаят за тайния им живот, протестират. В последвалата свада куклите се намесват, за да спасят магазинера, като казашките кукли атакуват клиентите с щиковете си.

Изгонени от магазина, клиентите гледат недоверчиво през прозореца как куклите и магазинерът танцуват щастливо.

Балетът „Фантастичното дюкянче“ изпълнява Английската филхармония с диригент сър Ричард Бонинг.

Още от