Eмисия новини
от 05.00 часа

Никълъс Данфорт: Разногласията със САЩ са пречка за плановете на Ердоган за Сирия

Никълъс Данфорт - анализатор в „Германския фонд Маршал“

Когато идната седмица обсъждат ескалацията на миграционната криза, европейските министри несъмнено ще трябва да оценят последните промени в поведението на Турция. И, по-специално, поредната заплаха на президента Реджеп Ердоган да отвори западните си граници за бежанците от Сирия и Афганистан.

Този път турската страна претендира за дипломатическа и финансова подкрепа за грандиозните си планове за Сирия. Но не ЕС е този, който пречи на Ердоган, а САЩ.

Според Никълъс Данфорт от „Германския фонд Маршал“, който даде интервю за Добрин Йотов и предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“, поведението на Съединените щати по проблема е непредвидимо.

- Турските власти твърдят, че вече са върнали 350 хиляди сирийци в родината им - не по родните им места, а в северозападните територии, контролирани от турските съюзници. Сега Анкара иска да стори същото, но в кюрдските земи на изток от Ефрат и в многократно по-големи размери - първо се говореше за 1 милион заселници, сега вече за 2 милиона. Има и проект за изграждане на 10 града и 140 села - общо 200 хиляди жилища, болници, училища, които ще струват над 27 милиарда долара. Защо е всичкото това?

- Две цели се открояват ясно зад турските искания. Първата очевидно е да бъдат изселени бежанците от Турция. Те се превърнаха в политическа тежест за президента Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието. Огромна част от избирателите са недоволни от присъствието на сирийците, а националистите са разгневени. Така че независимо колко ще бъдат преселени в крайна сметка, самото пропагандиране на плана е достатъчно популярно.

На второ място идва намерението да не се допусне създаването на независима или автономна доминирана от кюрдски военни формации област в Североизточна Сирия. Това е демографско инженерство -- един гигантски наплив на арабски бежанци от други части на страната, който ще предотврати всякаква независимост на кюрдите.

- Защо Ердоган вдига толкова шум за тази зона за сигурност - че трябва да е непременно 30-километра широка. Нали Сирийските демократични сили - кюрдско-арабската коалиция от Североизтока, вече се оттегли от Тал Абиад и други селища. Турски патрули вече прехвърлиха границата. Защо това не е достатъчно за Ердоган?

- Точно в това са разногласията на Ердоган със Съединените щати - американците разбират под "зона за сигурност" именно демилитаризираната зона, която описахте. Тя предотвратява конфликт между турската армия и Сирийските демократични сили. Но турските цели са по-амбициозни. 30-километрова зона ще обхване повече селища в Североизточна Сирия. Когато тези селища бъдат окупирани, шансовете на кюрдите за независимост от сирийския президент Башар Асад ще бъдат заличени.

- Президентът на Турция жертва много, купувайки руските зенитно-ракетни комплекси С-400 - Турция бе изключена от многомилиардната програма за производство на американските изтребители Ф-35. Сега, както изглежда, Ердоган поставя Съединените щати пред избор - или ние, или кюрдите. Защо Вашингтон се колебае изобщо кого да избере?

- Със сигурност дългосрочната цел на Турция е да постигне по-независима външна политика. Сближавайки се с Русия, тя оказва натиск върху САЩ да бъдат по-отстъпчиви към турските искания. Фактът, че Съединените щати все още не са наложили санкции на Анкара заради покупката на С-400, оправдава тази стратегия от турска гледна точка.

И, както казвате, надеждата е, че ако бъдат принудени да избират, САЩ ще изберат Турция - тя е не само американски съюзник вече над половин столетие, но и голяма държава с мощна армия, докато кюрдско-арабската коалиция, колкото и да е симпатична, не е значим регионален играч.

Но нарастващото недоволство във Вашингтон по редица въпроси - като се започне със С-400 премине се през ареста на американски граждани в Турция и се стигне до турската намеса в американските планове за Сирия, може да създаде разрив, много по-сериозен от очакваното.

- Американското военно присъствие на терен в Североизточна Сирия изглежда доста рехаво. Как ще отговори Вашингтон, ако турците посмеят да нахлуят?

- Досега американците използват войските си в района именно като буфер срещу турска инвазия. Така те казват на турците, че ако нахлуят, могат да убият американски войници. Слава Богу, досега турците не пожелаха да поемат този риск. Но това, което виждаме, е игра на нерви с все по-нарастващи залози. Турция говори с открити заплахи. И двете страни се опитват да избегнат сблъсък, но рисковете стават все по-големи.

- Казват, че кюрдите са ценни за Вашингтон като преграда срещу иранското влияние в Сирия, а също, разбира се, срещу джихадистите. Мислите ли, че администрацията на Тръмп все пак ще ги пожертва?

- Знаете ли, става все по-трудно да се говори свързано за администрацията на Тръмп. Миналата година Тръмп бе готов да изтегли американските войски без всякаква мисъл за кюрдските партньори. Според мен за Доналд Тръмп такъв проблем няма. Не мисля, че го е грижа изобщо. Има хора в администрацията, които чувстват отговорност към кюрдите. Не е ясно какво ще постигнат тези хора като се опитат да убедят Тръмп да предотврати турска инвазия.

- Помня, че миналата година, когато турската армия нахлу в Африн, Северозападна Сирия, имаше видим обществен отпор в самата Турция. Десетки турски войници загинаха тогава. Евентуална операция в Североизтока сега няма ли да навреди вътрешнополитически на Ердоган?

- Досега, като цяло, този конфликт изглежда популярен за Ердоган, поне на повърхността. Конфликтът с Кюрдската работническа партия в самата Турция продължава вече десетилетия и има силна поддръжка и в опозиционните партии. Има възражения срещу начина, по който Ердоган води конфликта, опозицията го критикува за начина му на действие. Но, в крайна сметка, мисля, че жертвите в една нова сирийска операция няма да са достатъчни, за да я превърнат в политически негатив за Ердоган.

Интервюто може да чуете в звуковия файл.


Още от