Проф. Янцислав Янакиев за ролята на човешкия фактор за киберсигурността
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Киберсигурността е един от най-важните въпроси на нашето съвремие. Тя представлява комплекс от мерки и действия за защита на киберпространството от заплахи. Независимо от технологичните постижения, основна роля в тази система играе човешкият фактор. Това потвърждават и резултатите от обширно изследване в областта на киберсигурността, проведено от Института по отбрана "Проф. Цветан Лазаров" и Националната лаборатория по компютърна вирусология - БАН и финансирано от Института за публична администрация. Проучването е проведено сред специалисти от държавната адиминстрация, академичните среди и бизнеса.
82 процента от анкетираните са били на мнение, че трябва да бъде обърнато специално внимание на ролята на човешкия фактор, както и на необходимостта от стратегии за защита от кибератаки. В допълнение 70% са били на мнение, че е необходим по-добър подход при подбора, обучението и задържането на ИТ специалисти.
Проф. Янцислав Янакиев от Националния институт по отбрана коментира резултатите пред БНР:
Осъзнато е вече, че подходът към киберсигурността не може да е само технологичен. Тя трябва да е въпрос на стратегическо решение, като елемент от цялостна стратегия за национална сигурност. Експертите казват, че е необходим комплексен подход, където човекът е в центъра, но всички останали елементи - софтуер, хардуер, организационни процеси, концепции трябва да са обвързани в една система, да се разглеждат като едно цяло, за да имаме високо ниво на киберсигурност. И това, че се осъзнава все повече важността на човешкия фактор, е един позитивен процес.
Доц. Димитрина Полимирова за параметрите на изследването
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Доц. д-р Димитрина Полимирова, директор на Националната лаборатория по компютърна вирусология уточни, че в изследването е обърнато внимание също на елементите за оценка на оборудването и инфраструктурата вътре в организациите, както и политиките по отношение на киберсигурността. Отделна група въпроси се отнасят до взаимодействието между академичните структури, правителствените организации и бизнес сектора. Друга важна тема е в каква степен се използват различни иновативни технологии в организациите като изкуствен интелект и блокчейн решения. В момента голяма част от кибератаките се осъществяват именно чрез тези средства. Затова и отговорът може да бъде само един - отново преминавайки през възможностите на изкуствения интелект.
Респондентите са единодушни, че взаимодействието между правителството, научните среди и бизнеса е правилният път за гарантиране на киберсигурността. Не е достатъчно да се разчита само на държавните институции, необходими са активни публично-частни партньорства, участие на академичните страни и международно сътрудничество.
Екипът, който организира изследването за факторите, свързани с киберсигурността, вече полага усилия за създаване на академична мрежа от експерти, която да обединява усилията в изследванията и да изготвя предложения за противодействие в целия спектър от киберактивности. По-рано тази година Българската академия на науките разработи и предложи на правителството стратегия за използване на изкуствен интелект. Важно е, обаче, и да има широко обществено разбиране за същността на тази технология, което ще помогне за използването и като средство за противодействие, подчерта доц. Полимирова.
