Eмисия новини
от 18.00 часа

Robbers On Parole – извън оковите на стила или за стремежа да изненадваш себе си

Младата българска банда за посоките, лириките и може ли да има баланс между мейнстрийм и ъндърграунд

4
Ивайло, Моника и Стефан от Robbers On Parole
Снимка: Иван Русланов

„Готино е да се събереш с хора, с които сте на една вълна. Това не се случва всеки ден“. С тези думи китаристът Стефан Кузманов описва проекта Robbers On Parole. Четирима души, гледащи в една посока. Музиката им не влиза в конкретни стилови рамки, живее и се лее отвъд тях. Младите музиканти създават мрачна романтика, която прелита над жанра, а експериментът им е втора природа…а може би и първа.

„Изотопия“ поема по безкрайните прашни магистрали на Америка с Robbers On Parole. Те са Моника Иванова (вокали), Стефан Кузманов (китара), Ивайло Сарандев (бас) и Кристиян Новев (барабани).

90-тарски рок и електроника, индъстриъл рок, ню уейв, трип-хоп, дръм енд бейс, електро-поп и трап. Определете ги, както вие прецените. Да видим обаче как започва всичко…

"Давай да правим банда!"

„Доста случайно се сформирахме в екипа, в който сме в момента. Запознах се със Стефан покрай мой колега от НАТФИЗ. Още по-случайно разбрах, че той свири на китара, а той разбра, че аз пея. Така започнахме да си свирим от време на време, но за забавление, нищо повече. Един ден той ми подметна, че е свирил в банда и мисли да си направи нова такава, с Ивайло, когото аз не познавах до този момент. Попита ме дали имам желание да пробвам и аз се съгласих. Нямах никаква представа докъде ще доведе това“, разказва Моника.

Ивайло има категорично мнение още от началото: „Още щом я чух колко добре пее, просто казах: „Стефане, давай да правим банда!“. Не бяхме свирили от две години, което за хора, живели толкова години с това нещо... малко трескаво ти става. Имаш нужда да правиш нещо ново“.

Стилов завой или за мъдростта на годините 

Предишната група на Ивайло и Стефан - метълкор бандата This Burning Day - определено е по-тежичка в звученето от новия проект на двамата. Разбираме как се стига до търсенето на различния звук с годините.

„Не съм сигурен. Дали защото пораснахме или просто се развихме по някакви странни си наши начини, по-различни от тези на другите момчета от бандата, може би затова трябваше и да се разделим. Тези две години, които не свирихме, бих казал, че са едни от най-тъжните ми в живота“, е отговорът на Стефан.

Що за име е това – „Обирджии под гаранция“?

„Аз си държа на "обирджии", въпреки че от няколко места вече ми казаха, че не е кой знае колко романтично, колкото аз си го представям“, категоричен е Ивайло. „Аз лично вече отказвам да отговарям на този въпрос за името. Толкова много неща се завъртяха и се смесиха концепциите. За мен е важно това, че се роди нещо, което по някакъв начин остана. Това само по себе си говори, че то работи, независимо дали можем да го обясним или не, или дали хората имат различна интерпретация за това, допълва Моника. 

Слушаме първото парче на Robbers On Parole – 2 Far Gone. Хващайки се за лириките от припева – „I`ll be the death of you“, питаме Моника чия смърт иска да бъде. „Човек най-вече е смърт за себе си“, отсича тя. Повече от задоволителен отговор. 

За мрачната естетика на лириките се грижат всички. „Малко е трудно да разкриеш емоционалността си, когато си в банда. Но иначе няма смисъл да създадеш просто някакъв текст, който не говори за нещо истинско. Това е интимен процес, който отнема време да се случи“, споделя Ивайло.

Ъндърграунд или в дълбокия мейнстрийм

Според Стефан е трудно да се определи конкретен жанр за музиката им. 

„Експериментът на лично ниво е водеща сила за нас. Всеки един експериментира със собствените си представи. Искаме да създаваме неща, с които да се предизвикваме, да се изненадваме, че това е част от нас“. 

За Моника никога не е имало начална идея за това: „Няма нужда да си поставям граници за това да бъдем мейнстрийм или ъндърграунд. Това са неща, които не зависят толкова от твоето определение, а от определението на хората.“ 

И за артистите по калъп

Ивайло пък иска да постигне един парадокс - „да запазя субкултурата и тя да достигне до възможно най-много хора“. 

Стефан е категоричен, че на повечето хора започва да им писва от артисти, направени по калъп, които заемат масово пространство: „В един момент ти искаш да чуеш някой много по-характерен човек, някой много по-искрен, който е наясно със себе си“.

А пък ние от „Изотопия“ сме твърде наясно, че музиката не е за четене, а за слушане. Затова може да чуете песните на Robbers On Parole тук, а цялото интервю с тях - в звуковия файл.


Галерия

Още от

Прелюдия към „Пловдив джаз фест 2019“

публикувано на 16.10.19 в 11:30
Станислав Сланев-Стенли

Стенли и рок поезията

публикувано на 15.10.19 в 10:05