Eмисия новини
от 15.00 часа

Български куклен театър ни пренася в японска приказка

Дните на японската култура в България бяха повод в софийския театър „Българска армия“ да бъде представен куклен театър за деца и възрастни, който покорява с цветове и екзотика от Страната на изгряващото слънце.

„Принцът на Морето и принцът на Земята“ ни пренася в японската митология и ни разказва приказката за внуците на богинята на Слънцето Аматерасу, братята Хоходеми (Hoori) и Хозузори (Hoderi), с фокус върху държавното управление на базата на качествата и заслугите на владетеля, които му печелят любовта на народа. Представлението, подкрепено от ЕU Japan Fest 2019, вече е част от постоянния репертоар на Държавния куклен театър в Пловдив и е включено в програмата на Европейската столица на културата - 2019.

Режисьор на постановката е Елена Панайотова, разказвачи са Виктор Бойчев и Румен Караманов. Добрият принц Хоходеми, в човешкия му образ, се изпълнява от Велизар Евтимов, а сърдитият Хозузори – от Александър Караманов, когото попитахме какви усилия им е коствала подготовката на спектакъла.


Горе долу 2 месеца непрестанни репетиции, в които първо се запознахме с японската култура, казва той. Тя е доста различна от нашата, както и театралното им пластично движение.

В представлението участват две прекрасни кукли, изработени в духа на японските майсторски традиции.


Куклата, която видяхте (принцесата) е от тип кукли, които не се правят вече от 50 години, казва Елена Панайотова. – Късмет беше, че се запознах с майстора Арата Кавагучи в Токио. Той е на 75 години, но се вдъхнови да направи такава кукла и една година се договаряхме за разбиранията ни за красота и персонаж, за цялата история.

Принцесата на морето се управлява от три кукловодки.


Беше много интересно за нас да се научим да водим тази кукла, споделя Мария Димитрова. В Япония майсторът, който води главата и дясната ръка учи повече от 10 години. Кукловодството започва от краката на куклата, след това се учи лявата ръка и накрая глава, и дясна ръка. Ние нямахме много време и „побългарихме“ метода. Въпреки това си остава трудно защото кукловодството изисква пълно отдаване, а в случая и пълен синхрон с останалите двама души.

Как се постига този синхрон?

Това ми беше най-интересното, да се синхронизираме, казва Наталия Василева, която води ръцете. Трябваше да вървим заедно, да сядаме едновременно, без да се поглеждаме, без да се уговаряме, да бъдем като един дух на тази кукла. Успяхме, поради факта че сме приятели и много обичаме това, което правим.

Работили сме с много кукли, но кукловодството на тази не съвпада със системите, които сме учили в България, допълва Михаела Андонова, която води главата. В Япония само мъже водят кукли и тяхното водене изисква повече сила, но мисля, че и ние се справяме с крехките си ръце.

Куклата на принца се води от Даниела Тенева, която е учила при майстор в Япония.

Запознах се с едни прекрасни хора, които не бяха обучавали друг чужденец, но бяха готови да ме научат, казва тя. Японските кукловоди не говорят защото има разказвач, а ние сме научени да играем. Човекът, който ме обучаваше се казва Такеши (Кен) Нишихаши, беше на 70 години, но има повече енергия от мен“.

Музиката в постановката е на Асен Аврамов и се изпълнява на живо от Марина Великова и Йордан Вичев.

С тридесетото издание на Дните на японската култура се отбелязват 110 години от началото на официалните контакти между България и Япония, 80 години от установяването на дипломатически отношения между двете страни и 60 години от възстановяването им след Втората световна война. Богатата програма започна в началото на септември и ще приключи на 6 декември, с концерт на Детския хор на БНР и Фуюки Енокидо, която свири на традиционния японски инструмент Кото. Изборът не е случаен – Детският радиохор е добре познат на публиката в Япония, където съставът е имал 18 турнета с повече от 500 концерта в 150 града.

Снимки: Държавен куклен театър Пловдив

Още от

Най-четени