Eмисия новини
от 20.00 часа

Проф. Васил Николов: Историята на БАН респектира

4
Васил Николов
Снимка: БНР
Навършват се 150 години от създаването на Българската академия на науките. На 12 октомври (събота) по повод празника на БАН, музеите и Ботаническата градина на Академията ще бъдат с вход свободен за посетители.

"Историята на нейните учени, които са съградили тази институция, която и днес, въпреки превратностите на съдбата, е жива и която създава и продължава да създава респект у мнозина. Имам чувството, че няма някой в страната, който да не може да развие абревиатурата БАН и най-малкото знае, че е нещо много сериозно", каза в предаването "Нощен Хоризонт" археологът проф. Васил Николов, който е заместник-председател на БАН.

Това, което учените в Академията са успели да направят, я прави не само най-големия научен център, но и най-големия духовен център в страната. По повод 150-годишнината на БАН, която ще бъде отбелязана на 12 октомври, пред медиите бяха представени юбилейните издания "Сградата на БАН - символ на знание и духовност", "Дарителство и благодетели на БАН -1869-2019. В темелите на българската наука" и "Кратка история на Българската академия на науките".

Съставът на БАН от близо 16 000 е стопен до 5 500

"Българската академия на науките има много сериозен принос в развитие на обществените отношения, на икономиката на страната, особено в един период 50-те, 60-те, 70-те години, преди нещата да тръгнат надолу през 80-те. Академията тогава достига до близо 16 хиляди щатен състав, учените са около половината. За съжаление, в момента ние слизаме надолу по много причини, към 5500 е съставът на Академията, от които около 2 500 са учените. И това е един обективен процес след промените, когато много учени напуснаха страната. Това се отразява и върху икономиката", коментира проф. Васил Николов. 

"Децата, на които отваряме очите в училище, а има наистина страхотно даровити деца, след като завършат средното образование, те искат примерно да се занимават с наука, някои от тях, но къде да отидат с почти минимална заплата в Академията? Естествено тези деца тръгват навън от страната, изтича потенциалът на страната. Нещо, което се надявам да бъде осъзнато. Аз мисля, че вече има белези на това, че науката също трябва да бъде приоритет", подчерта Васил Николов.  

Знакови сгради се съграждат едновременно

Архитект Димитрина Попова от Института за изследване на изкуствата разказа пред "Хоризонт" историята на създаване Българското книжовно дружество, което се преобразува в Българска академия на науките.
 
"Специално в този квартал, където сега се намира Българската академия на науките, първо се полага първия камък на катедралата "Александър Невски" през 1882 година. След това идва ред на първия камък на сградата на Народното събрание - през 1884 година. И 1890-та вече идва ред на Българското книжовно дружество. Сградата, първата част, е построена само за две години. Но искам да кажа, че тези три символа на държавността се строят почти едновременно", посочи Димитрина Попова.

Дарителски фондове в полза на БАН

При създаването си Българската академия на науките има най много дарителски фондове след министерството на просвещението, припомниха учените от БАН.

"Това означава, че още тогава тя има особено, ярко място. Даже един такъв пример, който е слабо известен, ще дам. Голяма част от научните организации или обществени организации от типа на дружества, които се създават в България, имат такава клауза в устава си, при ликвидиране на дружеството неговата архива и библиотека да се предадат на Българската академия на науките. Представете си какъв е престижът на Академията - някакво дружество, провинциално, което е създадено с някаква локална цел приема, че като бъде разтурено, неговото имущество ще отиде, документите, книжата ще отидат в Академията", изтъкна Николай Поппетров от Института за исторически изследвания. 


Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл

Галерия

Още от

Най-четени