Eмисия новини
от 20.00 часа

Жул Верн и неговата България

Двама изследователи от Софийския университет анализират книгите на писателя, свързани със страната ни

Жулиета Борин и Елияна Райчева
Снимка: Иван Русланов

Всички знаем, че Жул Верн е считан за „баща“ на научната фантастика. Още от най-ранни детски години сме обикаляли с него света за 80 дни, пътували сме до центъра на Земята и сме се вълнували от приключенията на капитан Немо. Не всички негови произведения обаче са свързани с фантастичния жанр.

Двама изследователи от Софийския университет - Елияна Райчева, преподавател по история на френската литература в Катедра „Романистика”, и Жулиета Борин, преподавател по история на образованието и европейски проекти, са анализирали книги на знаменития автор, свързани с България.

В предаването „Изотопия“ Елияна Райчева и Жулиета Борин разказват как се е стигнало до откритието.

„През 2018 година, по време на наш семинар за чужди пътешественици по българските земи, попаднахме на два романа от Жул Верн, в които България е засегната като тема. Малко периферно ни изглеждаше в началото, но при по-обстойно разглеждане установихме, че българската тема е застъпена по много интересен начин в късното творчество на Жул Верн“, пояснява Елияна Райчева. 

Сред основните два романа е „Хубавият жълт Дунав”, който е реплика на прочутия валс на Щраус „Хубавият син Дунав”. При първи прочит изненадата е голяма, тъй като читателят, вместо с открития и приключения, се сблъсква с риболовен пътепис по Дунав, признава Елияна Райчева.

„Историята е за кроткото риболовно съществуване на главния герой Илия Круш, в чийто живот настъпват странни събития. Неговият спътник трябва да улови банда, която се занимава с контрабанда на оръжие. Заслугата на Жул Верн е, че той подчертава значението на Дунава като главен герой. Тематично е обхванат целият Дунавски регион.“

Най-важният от романите открития е „Дунавски лодкар” или „Дунавски лоцман”, поправя българския официален превод Елияна Райчева.

„Този роман силно напомня и „Под игото“. И при Вазов, и при Жул Верн наблюдаваме развитие на една напрегната лична интрига на фона на големи исторически събития. Главният герой се втурва да освободи годеницата си, отвлечена на кораб от противникова банда разбойници, които са свързани и с нашите поробители“, допълва Елияна Райчева.

Жулиета Борин представя и някои от другите улики към това колко свързана е литературата от последните години на Жул Верн с българския освободителен въпрос.

„Действието в романа „Дунавски лодкар“ започва в една русенска кръчма. Избраната година – 1876-а, също не е случайна. Знаем, че по това време Ботев предприема пътуване с „Радецки“, с което иска да освободи България“, разказва още Жулиета Борин.

Главният герой Сергей Ладко спира на различни румънски пристанища, за да набави оръжие за освобождение на българите чрез въоръжена съпротива.

Дълго време не е имало сведения за тези книги. В края на 80-те години големият изследовател на Жул Верн - колекционерът Пиеро Гондола дела Рива, открива още шест непубликувани приживе истории. Сред тях са именно тези два дунавски романа.

Елияна Райчева разкрива причината: „Синът на Жул Верн започва да пренаписва романите, да излъже публиката да си купи тези романи. Освен това Мишел Верн си позволява още нещо – той подменя в романа „Дунавски пилот“ името на един от героите и слага автентично име на русенски търговец от еврейски произход и го изкарва бандит. След като търговецът разкрива това, той започва процес срещу Мишел Верн. Книгата моментално е инкриминирана.“ 

Цялото интервю слушайте в звуковия файл. 


Още от