3
Наш гид през историята е 21-годишният Андрей, който развежда посетителите из пространството. По-млад е от Революцията, но това не пречи да познава битието на румънския соц в детайли.
Обяснява ни концепцията: „Водим гимназисти на големи групи от по 30 души. Те получават задачи във всяка от стаите на апартамента. Разделяме ги на четири групи, като всяка от тях отива в различна стая - в хола, кухнята, банята и т. н. Всичко е интерактивно, трябва да намират решение на пъзелите като използват всички предмети в апартамента.“
Една от най-любопитните задачи, с която трябва да се справят, е в детската стая. Там разбират, че ученическият живот в румънския соц не е бил толкова лесен. Андрей ни разказва: „По време на социализма децата са били регистрирани под номер. Така ако си на улицата или някъде другаде, могат да те намерят по номера - как е името ти, в кое училище учиш и т. н.“
А самата задача, с която трябва да се справят, включва пране на ученическа униформа със студена вода и с автентичен от онова време сапун. А после: „Трябва да се върнат обратно в стаята и със замръзналите си ръце да напишат писмо до Николае Чаушеску, в което да му кажат колко велик е той, колко велика е партията и системата. На румънски това се казва „омаджиу“. Текстове, които учениците са писали, за да възхваляват Чаушеску и комунизма."
Предизвикателство за ръцете в детската стая, а в кухнята - морална дилема.
Учениците чуват разговор на съседите как смятат да отидат на църква. По това време на това не се е гледало с добро око. Андрей разяснява: „И тук трябва да решат дали да предадат комшиите си на службите „Секуритате“ - румънската „Държавна сигурност“. Казваме им, че ще получат бонус точка, ако ги предадат. Но това, което не знаят, е, че им даваме три точки, ако решат да не ги предадат. Повечето от децата решават да не предадат съседите си“.
Уроците за комунизма, които се преподават в румънските училища, са повече от недостатъчни. Това според Андрей е една от причините да е трудно и дори шокиращо за днешните румънски ученици да се сблъскат с живота през соц-а.
Напускайки 80-те години на Румъния, търсим отговори на въпросите - кое е най-голямото предимство от падането на комунизма и по-вкусни ли ни се струват плодовете на днешната демократична система, в която живеем. Плодове, които понякога нагарчат и препращат с вкуса си към други времена. Търсим отговора от Андрей: „Свободата на словото и свободата на изразяване са сред най-важните неща, които имаме в демокрацията. Също така правото да гласуваш за различни партии, защото така сами взимаме решения за бъдещето си. А не партията да го прави вместо нас. Това е най-важното нещо, което имаме днес. Трябва да се борим за него всеки ден.“
Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.
