Русия разбира опасенията на Турция за сигурността, които я накараха да предприеме военна операция в Северна Сирия, като всичко това е следствие от вмешателството на САЩ в региона. Това обяви руският външен министър Сергей Лавров и добави, че Москва ще настоява за диалог между Сирия и Турция по кюрдския въпрос. Дали Русия би приела да посредничи за намиране на политическо решение и доколко е склонна да седне на масата на преговорите заедно със САЩ? Отговорите потърси кореспондентът на БНР в руската столица Ангел Григоров в разговора си с Константин Семьонов - експерт от Руския съвет по международни въпроси и колумнист на изданието „Ал Монитор“.
Застрашава ли турската военна операция срещу кюрдите интересите на Русия в Сирия?
Не. В настоящия момент не можем да говорим, че действията на Турция застрашават Русия. Първо, защото операцията се провежда на територии, които не са под контрола на Асад и с чиято отбрана Русия не е ангажирана. Второ, разбира се, напротив - Русия може да извлече от тази операция определени изгоди, свързани с развитието на отношенията й със самата Турция. В момента Русия фактически не се противопоставя на операцията. Не че я подкрепя, но най-малкото се отнася с разбиране към действията на Турция. Това, разбира се, може да укрепи в бъдеще руско-турското партньорство.
Военната операция обаче едва ли е в интерес на Дамаск, чийто съюзник е Москва.
Да, това не е изгодно за Дамаск, но Москва дава да се разбере, че тя не може да се намеси в този конфликт, защото между настъпващата турска армия и нейните съюзници от редиците на опозицията от една страна и силите на Асад от друга се намират американски военни. В дадения случай Русия не може да подкрепи никакви действия на Асад просто защото те ще бъдат блокирани от американците.
Поставя ли с действията си Турция под въпрос суверенитета и териториалната цялост на Сирия? Въпросът беше предмет на телефонен разговор между президентите Владимир Путин и Реджеп Ердоган малко преди обявяването на военната операция.
Разбира се, че не, защото Турция уважава териториалната цялост на Сирия и нееднократно го е заявявала. Тези територии, както е известно, ще бъдат контролирани не от турски войски, а от силите на Сирийската национална армия. Тя беше създадена на териториите, на които се проведоха операциите „Щитът на Ефрат“ и „Маслинова клонка“. Към нея сега се присъединиха и сили на умерената опозиция в Идлиб. Тези територии ще попаднат под контрола на временното опозиционно правителство на Сирия, макар и то да действа на територията на Турция, в Газиантеп. То обаче е сирийско и неговите структури участват в работата на конституционния комитет. Следователно не може да се говори за никакво нарушаване на териториалната цялост. Просто територията ще бъде под контрола на опозиционните структури. От това как сирийският режим изпълнява поетите ангажименти за реформиране на държавата зависи кога на тези територии ще се установи управление на централната власт.
Възможно ли е турското настъпление срещу кюрдите да затрудни работата на конституционния комитет, който беше създаден в резултата на преговорите в рамките на астанинската тройка?
Разбира се че не, защото дори и най-кръвопролитните операции в Идлиб не му попречиха. Сегашната ситуация по-скоро ще благоприятства работата му, защото опозицията ще действа в конституционния комитет по-активно, появява се стимул за работата й. Както знаем по-рано целият Идлиб премина под контрола на терористичната организация Таят Тахрир аш Шам, умерената опозиция загуби там всякакво влияние. Под контрола й остана малък район от сирийската територия, където се проведоха операциите „Маслинова клонка“ и „Щитът на Ефрат“. Сега вече умерената опозиция ще може да се опре на много по-големи териториални и човешки ресурси, ако източно от Ефрат бъдат насочени сирийски бежанци. Конституционният комитет вече няма да бъде чиста формалност, посредством която Асад просто диктува условията си.
Очаквате ли ожесточена съпротива от страна на кюрдите?
Разбира се, че те ще се опитат да дадат отпор, за да изострят обстановката с надеждата, че силите, които отначало се обявиха против Турция, най-малкото страните от Европейския съюз или даже американците, ще упражнят натиск върху Анкара. В момента няма смисъл да отстъпват територии без бой, защото все пак се създаде антитурски консенсус. Поне в Европейския съюз. Те ще разчитат, че натискът на страните от Евросъюза и вероятно на някои сили в Съединените щати ще принуди Турция най-малкото да не излиза отвъд определени рамки по време на операцията или че ще съкратят до минимум териториалните си загуби.
Възможна ли е сделка, при която Турция заменя Идлиб, с териториите източно от Ефрат, давайки възможност на подкрепяните от Русия сирийски правителствени сили да се разправят с Таят Тахрир аш Шам?
Да. Най-вероятно така ще стане рано или късно. В замяна на проявената от Москва лоялност към тази операция Турция направи определени отстъпки в Идлиб, давайки възможност на Москва и на режима на Асад да установят контрол над Хан Шейхун. Макар че там остана турски наблюдателен пункт, цялата южна територия на зоната за деескалация с град Хан Шейхун премина преди около месец под контрола на силите на режима на Асад. Вероятно предварително са били направени съответните консултации с Москва, които дадоха на Анкара възможност да се съсредоточи върху действията си против Сирийските демократични сили. Анкара се страхува най-много от нов бежански поток в резултат на операция в Идлиб. Сега тя ще има накъде да пренасочи бежанските потоци. Те няма да отидат от Идлиб в Турция, а в освободените от присъствието на Сирийските демократични сили територии. Затова Идлиб беше важен и ценен за Турция. Ясно е, че там се намира организацията Таят Тахрир аш Шам, която Турция няма никакъв смисъл да защитава или подкрепя. Тя я използва, за да удържа тази част от територията на Идлиб като предмет на бъдеща сделка.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
