Eмисия новини
от 20.00 часа

Как функционира регионът Рожава и държи ли ключa към бъдещето

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Нападнатият от Турция регион е известен като Рожава - кюрдското название на Северна Сирия. Името се свързва с управлението на кюрдско-арабския алианс Сирийски демократични сили в същия регион - автономна федерация, установена в хаоса на гражданската война.

Емблематичен неин образ в информационния поток са въоръжените жени, част от Отрядите за народна защита, които воюваха с „Ислямска държава“ в рамките на последните 5 години. Това ни насочва към два от ключовите аспекти на идеологията в Рожава - овластяването на жените и секуларизма - които иначе трудно бихме могли да свържем с Близкия изток. И това е само видимата повърхност. Под нея стоят различните нива на местни съвети, работнически кооперативи и други елементи на пряката демокрация и солидарната икономика заради които и турската офанзива предизвика протести на леви активисти от цял свят пред посолства на Анкара. Безсъмнена обаче е връзката между сирийските кюрди и турската ПКК и съответно с традициите на кюрдския сепаратизъм -  аргументите на Ердоган за военна интервенция в региона.

Какво представлява общественият строй в Рожава коментира пред БНР Явор Тарински - активист и изследовател на различни автономистки движения по света: „В неговата основа са комуните или т.нар. квартални асамблеи. Те излъчват свои представители, които ги представят на регионални съвети. За да бъде прието едно решение на тези асамблеи, комуни и съвети, трябва 40% от присъстващите да са от женски пол“.

Според Явор Тарински Абдуллах Йоджалан и Кюрдската работническа партия (ПКК) имат по-скоро символична роля в Рожава, докато генезисът на прякодемократичното движение в района е повлияно от Арабската пролет. Същевременно обаче ПКК вече не се бори за независима кюрдска държава, а от затвора Йоджалан се обърна именно към идеите на демократичния конфедерализъм.

„Йоджалан това го е декларирал в последните си книги – изоставяме модела на държавата, не ни върши работа – и предложението, което той поставя на масата е демократичният конфедерализъм. Модел, който според него ще реши до голяма степен цялото това етническо и религиозно напрежение в региона, тъй като ще има по-голям суверенитет за местните общности“, отбелязва Тарински.

Опитът за изграждане на един по-различен строй в Североизточна Сирия от една страна се основава и на кюрдската кланова система, която предшества Арабската пролет и гражданската война. Паралелни структури заместват институциите на семейство Асад, предвид и традиционната дискриминационно отношение в страните с кюрдски малцинства. То е основано и на опасенията в Иран, Ирак, Сирия и Турция, че кюрдският сепаратизъм може да разруши собствената им млада държавност.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Още от