Eмисия новини
от 19.00 часа

Антон Радичев: На сцената актьорът трябва да мисли, не да говори наизуст

На младини мечтаел да стане радист на кораб, поканата от Народния театър възприел като шега

4
Антон Радичев в студиото на "Нощен хоризонт"
Снимка: БНР

Един актьор трябва да мисли, когато работи на сцената, а не само да наизустява някакви думички и да ги говори. Така казва актьорът Антон Радичев, който гостува на предаването „Нощен хоризонт“ в поредицата „Магията на театъра“.
      

Той се гордее със способността си да пренася на сцената нещата от живота, но казва, че не импровизира „просто така, заради самата импровизация“, а в стила на автора, на режисурата, на образа.

"Опит за летене" го изстрелва при звездите

Наричат го „Радичков актьор“. Играл е и в трите негови пиеси, поставяни в Народния театър „Иван Вазов“ – „Опит за летене“, „Януари“ и „Суматоха“. За „Опит за летене“ получава първата национална награда за актьорско майсторство, независимо, че бил най-млад от целия състав и в компанията на големи имена. Въпреки възторжените реакции на публиката, го готвели за втора награда, когато на едно от представленията се появил самият Тодор Живков.

„След представлението се качихме горе в клуба, седнахме. Там са седнали на една дълга маса, около него актриси, актьори, големи – народни, заслужили и т.н. Аз в една кьошенце там съм седнал. И той казва: „Абе, много ми хареса това момче, дето играеше петлето, бе! То играе като мене, бе! Навремето съм играл и аз, ха-ха-ха-ха…Къде е това момче сега? Не мога да го видя тука.“ Те викат: „Тони, за тебе става въпрос, стани!“ И аз станах с една чашка с винце и му казах: “Наздраве, другарю!“

Получил похвали и пожелания от първия ръководител, се сдобил с първата награда и пътувал със спектакъла на Младен Киселов и в чужбина – в Атина, Виена, Белград, както и в Русия.  

Работник в тухларна фабрика и в "Нефтохим"

Антон Радичев е отраснал в краен квартал на столицата тогава – „Ту(х)ла махала“, където имало тухларни фабрики, днес това е районът на Южния парк.

„Оттам нататък започваха Манастирските ливади. Тичахме непрекъснато по ливадите, играехме футбол. Среден ученик бях. Математиката страхотно ми вървеше. Бях цар.

„Ходех редовно в тухларните фабрики, работех от време на време – товарех тухли на каруци, разкарвахме ги по къщите. Имаше затворници, там работеха, и на затворниците им купувах цигари…“

Като ученик тренирал лека атлетика. Искал да стане първо треньор, после се отказал от леката атлетика. Минавайки през школата за радисти в казармата, станал началник на радиостанция и бил един от най-добрите на общоармейските състезания. След казармата мечтаел да обикаля света с кораби и да бъде радист на кораб. Отишъл да работи в бригада, която участвала в изграждането на „Нефтохим“ – Бургас. Лепил плочки, бил общ работник.

Вместо радист на кораб станал актьор

„И непрекъснато на лопатата или дръжката на количката си репетирах – цели вестници си ги минавах с морзовата азбуката. И в един момент получавам писмо, че трябва да отида във Варна, улица „Червеноармейска“ №1, спомням си много добре, и да се явя там на изпит. Обаче получавам съобщението с една седмица закъснение, след като е минал изпитът. Изпуснах изпита. След това кандидатствах ВИТИЗ(сега НАТФИЗ – бел. ред.). Във ВИТИЗ ме приеха… и сега вече 45 години направих в Народния театър „Иван Вазов“. Направо от ВИТИЗ ме взеха в Народния театър… Получавам едно писмо от Народния театър и си помислих, че някой си прави майтап.“

Оказало се съвсем сериозно – трябвало да започне репетиции за „Деца на слънцето“ от Максим Горки.

Хората в салона не се интересуват какво му е на актьора в душата

Най-лесно учи текст като се качи в планината – на Витоша в делничен ден, защото събота и неделя има много хора и му искат автографи и да се снимат с него. „Влизам в гората и там, с пиесата под мишница, чета, уча. За няколко часа научавам толкова много текст…“

В киното е снимал повече от 40 филма, но на ролите си в театъра отдавна е изгубил точния брой.

„Невинаги ми е смешно, невинаги ми се иска да проявявам чувство за хумор, но когато хората в салона са си дали паричките, за да гледат едно представление, каквото и да ми се е случило, както и да се чувствам… никой не го интересува какво ти се е случило на теб. Всеки си е дал средствата да гледа едно представление, за да може да се разтовари и поне за час и половина да забрави своите проблеми. Не трябва да натоварваш хората със своите проблеми, трябва да ги забравиш.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Галерия

Още от

„Умно село“ на 20 години

публикувано на 21.11.19 в 16:11
Васил Димитров в студиото на „Нощен Хоризонт“

Почина актьорът Васил Димитров

публикувано на 21.11.19 в 12:56