Едни от най-популярните изследвания за културите в различните държави са на холандеца Герт Хофстеде.
"Той открива една категория, която се нарича "дистанция от властта" и сравнява различните народи, националности и култури по тази категория. Оказва се, че за България разстоянието или дистанцията от властта е доста голяма, което означава, че българите биха приели да имат човек, който по-скоро е началник и задава по-директивно нещата надолу, отколкото човек, който да бъде в ролята на партньор, на съдружник може да кажем или новата дума, съвременната дума - коуч", посочи пред БНР психологът Елена Алтимирска, доктор по организационна психология. "Наистина за българите е по-типично да очакват от своя ръководител авторитарен тип управление", допълни тя.
По думите й в държавните структури има малко повече усещане за йерархичност.
"За това началникът да ми казва как да си върша работата, докато при частните организации, където динамиката е много по-голяма, промените от външната среда се отразяват по-директно, там повече се изисква управление чрез гъвкавост, чрез адаптиране или т.нар. ситуационно лидерство", изтъкна Елена Алтимирска.
Ръководителят трябва да има дългосрочна визия за екипа
В частните компании хората, които се издигат на мениджърска или лидерска позиция, притежават техническите познания, те са експерти в областта си, но понякога им липсват други умения, които са важни за успешно управление, смята още Алтимирска.
"Уменията за по-стратегическо мислене, уменията да управляваш хора, което означава подход към различните хора".
Едно от уменията на началника трябва да е създаването на екип, подчерта специалистът.
"Като първото от тези неща е да си даде сметка какво се случва в моя екип, къде искам да отиде този екип и колко дълго да стои в този състав. Малко по-дългосрочна визия, което е част от стратегическите умения на всеки, който иска да бъде успешен на ръководна позиция".
Добрият шеф: морален и умеещ да мотивира
Ето и други коментари на жители на Враца по темата за идеалния ръководител:
"Шефът трябва да е като баща или като майка на предприятието или там, на който работи. Да се грижи за тях, да ги защитава, да ги обслужва в добрия смисъл на думата, а не да им се кара както повечето, да не кажа всички шефове - първата работа е да се накарат на персонала. Няма никаква файда от тая работа, просто обратен ефект се постига и става по-зле и по-зле работата. Ако говорим за добрия шеф, би трябвало да успява да мотивира. Той затова е шеф".
"Преди всичко трябва да е морален. Можеш да се научиш да стопанисваш всичко това, което изкарваш, да знаеш как да го управляваш, но без моралните ценности ще бъдеш някакъв жесток тиранин. Това се учи вкъщи, от най-ранни детски години се възпитава на честност, на отговорност, на грижа за другия. Тогава би могъл да бъде много добър. Има такива хора, познавам такива хора, които изкарват много пари и винаги са загрижени за подчинените, защото те, като дават на тях, им се връща много - тройно, десеторно и така нататък".
"Идеалният началник трябва да намери златната среда - хем да бъде приятел с работника, хем да имат респект от него и да може така да направи, че работникът да изпълнява всичко, което му каже началникът."
Цялото интервю и анкетата на Ива Антонова чуйте в звуковия файл.
