Управителят на Бундесбанк Йенс Вайдман заяви в сряда, че нарастващото търговско напрежение по света има потенциал да забави значително икономическия растеж, като в същото време изрази продължаващата си загриженост по отношение на стимулиращите мерки, предприемани от Европейската централна банка.
"Мащабна търговска война между Съединените щати и Европейския съюз може да струва скъпо и на двете страни", посочи г-н Вайдман в своя реч в Ню Йорк пред Съвета по външни отношения, съобщи "Уолстрийт джърнъл".
"Потенциалните неблагоприятни ефекти могат да бъдат значително по-големи, отколкото в случая с настоящите търговски спорове с Китай", като дори там нещата изглеждат "обезпокоителни". Йенс Вайдман отбеляза, че в сегашният спор Китай-САЩ "мерките, които вече бяха възприети, могат да намалят производството на двете страни с повече от половин процент в средносрочен план, докато световната търговия ще се сви с 1,5 на сто".
Според шефа на Бундесбанк, тези, които смятат, че тарифите могат да донесат нещо положително, както смята администрацията на Доналд Тръмп, грешат. "Привържениците вярват, че по-високите мита могат да решат няколко проблема наведнъж. Те твърдят, че повишаването на тарифите може да намали дефицита по текущата сметка, да защити работните места и дори да направи хората да живеят по-добре", каза той. Това убеждение обаче е погрешно, добави Вайдман, защото "тарифите повишават цените на внасяните стоки и това отслабва покупателната способност на потребителите".
Йенс Вайдман също така изрази загриженост относно стремежа на Европейската централна банка да стимулира икономиката на еврозоната - най-вече чрез подновеното закупуване на еврооблигации. Той каза, че за разлика от Федералния резерв на САЩ, ЕЦБ трябва да купува държавен дълг от страни с различни местни икономики, фискални политики и нива на кредитен риск. Той се притеснява, че покупките на дългови книжа потискат пазарните сигнали за здравето на пазарите на облигации на отделните държави-членки на еврозоната.
Шефът на Бундесбанк заяви, че ЕЦБ не се нуждае от допълнителни усилия за стимулиране, ако сметне за необходимо. Но той допълни, че тръгването по този път ще повдигне сложни въпроси за разходите и ползите.
Г-н Вайдман коментира също така и отрицателните доходи, наблюдавани по отношение на германския държавен дълг и приписвани на комбинация от фактори, включително на структурните промени в икономиката, които доведоха до по-ниско общо ниво на лихвите, както и влиянието на покупките от централната банка върху дългосрочния държавен дълг.
Германският централен банкер смята, че не е време да се изостави идеята, че ниската безработица може да повиши инфлацията с течение на времето. "Всъщност, увеличение с 1% на разходите за заплати в крайна сметка ще увеличи потребителските цени с около 0,3%", посочи той. Това обаче е бавен процес, каза г-н Вайдман, но той добави, че "бавното засилване на инфлацията всъщност не трябва да бъде считано като изненада".
