Чешката авторка Тереза Боучкова, която гостува у нас, е родена в годината на петела по китайския календар в семейството на Павел Кохоут (на чешки kohout означава петел).
След няколко завъртания на цикъла годината на петела отново застига авторката и се превръща в повратен момент – тя преживява разрив на отношенията си с децата, творческа криза и криза на средната възраст.
"Годината на петела" е храбра книга, защото показва едно различно лице на родителството. Приемаме майчинството за свещен атрибут на жената, родителството за хармонична връзка, а осиновяването – за благороден жест. В романа на Боучкова – двете ѝ осиновени деца са от ромски произход и когато достигат пубертета, започват да вземат дрога, разрушавайки семейството.
Боучкова пределно честно разказва собствената си история, осмелявайки се да взриви представи и образи, които сме приели за даденост и като хора, и като общество.
До написването на романа Боучкова има редица литературни опити, но продължава да е известна като дъщерята на големия дисидент Павел Кохоут. 20-годишна, тя подписва "Харта 77" – в която се настоява за спазване на човешките права. Кохоут е прогонен в чужбина и дълги години живее в Австрия, а Боучкова страда от репресиите и тормоза на властта, забранено ѝ е да учи, работи като чистачка и в същото време се опитва да създаде семейство.
Със съпруга си осиновява първо едно, а после още едно момче, а след това ражда третия си син. В романа са засегнати и отношенията на Боучкова с баща ѝ, известна публична фигура, както и с Вацлав Хавел, с когото майка ѝ е имала връзка след развода си.
След написването на книгата и двамата я съветват да промени някои неща, да спести други и да мълчи за трети, баща ѝ дори спира да ѝ говори за 20 години. Така че успехът и читателската популярност на този роман-изповед идват при Боучкова на висока цена.
"Годината на петела" се радва на широк читателски интерес, но не получава критическото признание. Тя руши образи и стереотипи, събаря икони и подвига въпроси.
Боучкова е надарен писател с богат и наситен стил, пишейки за кризата и кризите, които я връхлитат, тя преплита отчаянието и чувството за безизходност с ирония и надежда.
