За ЕС няма значение дали новата сделка за Брекзит ще мине пред британския парламент, тъй като лидерите на съюза изобщо не споменаха възможност за ново отлагане на срока за напускане на съюз от Великобритания. Това означава, че на практика отстъпки не са правени. Това заяви пред БНР Аделина Марини - анализатор и издател на „EU Inside“.
„За мен бе изненада ЕС да договаря каквото и да е с (британския премиер) Борис Джонсън. Това бе направено единствено с цел да се измести вината от ЕС, тъй като през последните седмици целия диалог през Ламанша бе за това кой ще бъде виновен, ако Великобритания напусне съюза без сделка“, обясни тя в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.
Затова според нея ЕС е направил всичко възможно, „за да прехвърли топката от другата страна на Ламанша“, за да запази репутацията си, че гради, а не руши. Но в същото време ЕС отдавна се е примирил с възможността за Брекзит без сделка.
„На предишния Европейски съвет, когато бе дадена предишната отсрочка, имаше голямо несъгласие по нея и много трудно бе постигнато това споразумение, защото отлагането засилва несигурността“, каза Марини, обяснявайки твърдостта на европейските лидери да не дават сигнали за отлагане на Брекзит.
Според нея ЕС от три години се готви за Брекзит без сделка и са предприети всички необходими мерки. „От наша страна рискът е овладян. Проблемът е от британска страна“, каза тя.
Марини обясни обаче, че при Брекзит без сделка няма да са в сила договорените права за европейските граждани във Великобритания и те „ще зависят изцяло от добрата воля на британското правителство“.
„Буре с барут“ – Северна Ирландия, а не Балканите
Според нея ако сега в Европа трябва да се говори, че има „буре с барут“, това е Северна Ирландия, където несигурността за това ще има ли сделка или не, както и граница, е довела до зачестяване на инцидентите с насилие – в Лондондери, в Белфаст.
Коментирайки отлагането на решението на ЕС за начало на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания, Марини каза, че „за щастие, на Балканите, колкото и да имаме огромен потенциал за конфликти, на този етап трудно можем да кажем, че нещо такова предстои“ заради това.
Тя смята, че в региона има нестабилност – в Сърбия, Босна и Херцеговина, но не може да се говори за рискове, каквито са налице в Северна Ирландия, ако там бъде изградена т.нар. твърда граница.
Франция постави ребром проблема за разширяването на ЕС
Марини каза, че е изкусително да се критикува френският президент Еманюел Макрон, който се смята за основния виновник за станалото със Скопие и Тирана, но тя няма да го прави, като посочи, че още две страни са били против начало на преговори – Холандия и Дания.
„Франция единствена формулира проблем, за който някои от нас говорят много отдавна – не може по този начин да продължава политиката на разширяване. В момента сме 28 членки и трудно договаряме, освен по Брекзит, единна позиция“, каза тя.
Според нея „ако вземем предвид ключови реформи, фундамент на ЕС, не са изпълнени в страни като България, Румъния, а в Полша, Унгария имаме обратимост на тези реформи, напълно нормално е някои държави да кажат: „Чакайте малко, какво правим“.
Марини в същото време каза, че „таймингът на решението (на ЕС) е неприятен, защото Северна Македония е направила неочаквани от балканска държава неща, което трябваше по някакъв начин да бъде поощрено“.
„Твърдо рано размахахме пръст срещу френския президент, защото една такава политика, особено ако имаме предвид какво е състоянието на държавите от Западните Балкани, чисто икономически също така, ще осъзнаем колко дългосрочен е този процес, с оглед на това, че на нас ни отне 10-ина години да се присъединим. А тези държави са натоварени и с много исторически проблеми и трябва да направян много исторически компромиси, а не само да отварят и затварят преговорни глави, какъвто беше нашият случай. Говорим за десетилетия, а не а десетилетие“, каза Марини.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
