Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кога насилието се превръща в норма на поведение във и извън семейството

| обновено на 21.10.19 в 12:18
Весела Капитанска, Александър Райчев, Панайот Рандев и Харалан Александров (отляво надясно) в студиото на програма „Христо Ботев“
Снимка: Росица Михова

Кога насилието се превръща в норма на поведение във и извън семейството. В студиото на "Нашият ден" гостуват Весела Капитанска, семеен терапевт, Панайот Рандев, училищен психолог, и Харалан Александров, социален антрополог, които коментираха темата.

"В по-голяма част от историята на нашия вид насилието е било нормализирано и канализирано. Всъщност е огромно постижение на цивилизацията, че насилието е поставено под контрол и че новите поколения имат щастието да живеят в свят, в който насилието е по-скоро маргинализирано. Това е постижение на развитието. Иначе ние сме кодирани със способността да упражняваме насилие, особено в състояние на дълбока тревога", каза Харалан Александров.

Социалният антрополог цитира християнски трактат от 16 век, къде има сериозно и аргументирано твърдение, че "детето се ражда зло, защото в него е вселен дяволът, по силата на грехопадението. И затова "детето трябва да бъде избито като масло от мляко". Препоръчва се рутинно да се бие три пъти на ден с каиш или с пръчка. Тази обичайна практика води до това, което сега бихме определили като психична травма. "В по-модерни времена този тип травматична социализация през дозирани форми на насилие е много присъща на тоталитарните режими, които дресират, обикновено младите мъже, да бъдат насилници. Контролирането на насилието и неговото извеждане от живота е много крехко цивилизационно постижение, както става ясно от вълната срещу, да кажем, Стратегията за детето, която разтревожи страшно много хора. Така че тези процеси се оказват обратими."

Според Весела Капитанска трябва да се има предвид, че семейството, като всяка система, е част от други системи: "Ако започнем от семейството, често се случва така, че други системи прехвърлят отговорността за агресия и насилие. От своя страна, семейството прехвърля обратно тази отговорност. Т.е. ние не можем да разглеждаме семейството като изолирана част, защото в семейството действат както вътрешни, така и външни фактори. Така че тревожността е много висока и винаги избива някъде – или навън, или навътре... Дори и да няма брутално физическо насилие, в днешно време родителите изземват отговорността, която би трябвало да прехвърлят вече на подрастващите си деца и се опитват да ги предпазят от "този страшен външен свят."

Училищният психолог Панайот Рандев подчерта, че насилието никога не е еднофакторно явление. "Има много митове – първият мит е, че насилието расте – което не е вярно. Според Държавната агенция за закрила на детето има около 100 случая на насилие годишно – това са достигналите до тях документи. Според комисията за борба с противообществените прояви има около 250 случая. Според социалните служби, които се занимават със закрила на детето – има 2500 случая. Ако обаче съберете информация от неправителствени организации, които се занимават с проблеми с деца – те са между 12 и 15 хиляди. Международни изследвания показват, че около 1/3 от децата са подложени на тормоз. Това показва вариране на оценките 1000 пъти!. Т.е. системите не са в състояние да направят обективна оценка. Или 30% от децата твърдят, че са подложени на тормоз. Има поне една дузина видове насилие. Насилието е фундаменталният проблем, а тормозът е вид насилие."

Чуйте повече в звуковия файл.


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна