Матев гостува на предаването „Графити по въздуха“ по повод навършването на 140 години от началото на българската стенография, положено от словенския професор Антон Безеншек, създател на българската стенография.
Речта на депутатите – все по-хаплива
Преди се пишеше по 10 минути, сега се пише по 15. Окончателният вид на самата стенограма е нормална машинописна страница, която стенографът след като излезе от пленарната зала, дешифрира, разказа Карамфил Матев пред "Хоризонт".
„От Великото народно събрание, след 10 ноември, нещата от ден на ден стават все по-куриозни, все по-експлозивни, все повече тази, логичната мисъл на депутата се е превърнала по-скоро в хапливост, заяждане, всеки държи да отстоява своята партийна чест“, сподели свои наблюдения Матев, който се възхищавал обаче на речта на народни представители като Гиньо Ганев, както и на други оратори:
„Които говорят с патос, творчеството лъха, лъха, излъчва топлина. Тогава пишеш с удоволствие, самозабравяш се, искаш да хванеш всяка думичка, да нямаш пропуск, защото знаеш, че това нещо ще остане в историята. Андрей Пантев, Дончо Цончев, интересен беше Лютви Местан. Уважавах да пиша Георги Божинов от БСП, Любен Беров – той, като министър-председател, много ни тачеше, защото самият той беше много добър стенограф.“
Стенографията е вид ръкописно писмо, прилича на калиграфия
Когато се изучава стенографията, в началото се използва молив, защото символизирането на гласните букви, за да има кратка писмена линия, става с надебеляване, леко разширяване, поясни стенографът, който смята, че още не е отминала ерата на писмата и новогодишните картички. "Все пак писмото си е писмо. Просъществувало е хиляди години и аз смятам, че дълги години занапред то ще има своето значение."
Когато решил да учи стенография, Карамфил Матев бил толкова заинтригуван, че я изучил… само за седмица.
Закриването на Държавния стенографски институт през 1992 година според Карамфил Матев има своите негативи. Сега кадри за работа в Народното събрание се откриват трудно, млади хора почти не се обучават.
През 2000 г. създали Национално сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори. Провеждат безплатни курсове по стенография.
„Идват младежите, няколко урока и се отказват. Не им е интересно. Но дойдоха хора, които навремето са учили и бързо възстановиха онова, което имат. Сега времената са малко сложни. Всеки търси интелигентна работа, а стенографията е интелигентно творение на човешкия ум.“
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
