Дълга редичка от бързащи напред или оглеждащи се назад хора с най-необходимите вещи в торбичка или куфар в ръце - така изглеждаше финалът на балета „Тевие“ по мотиви на разказите на Шалом Алейхем, постановката на базелския балет на хореографа Ричард Уелок. Той изправи на крака публиката в Телавивската опера.
Израел е страна от имигранти и всеки носи в спомените си момента, когато е напускал Родината си и е тръгнал към непознатото. Дори тези, които са родени в страната, са отрасли с разказните на родителите или бабите и дядовците си. Сам хореографът признава, че през всичкото време се е питал „къде е онази страна, където си струва да се преселиш“. По разказите на Шалом Алейхем е направен и световноизвестния мюзикъл „Цигулар на покрива“. Затова е предизвикателство за композитора Оливие Туан да напише съвсем нова музика, за клейзмерски оркестър, по която е създаден балета. И акцентите в либретото са различни. Набляга се на съмненията на прочутия млекар Тевие, който има 5 дъщери за женене. Знае се колко е трудно в днешно време да се намерят свестни момчета, на които да предадеш най-големите си съкровища - своите щерки. Затова всеки от ухажорите му изглежда далеко от желаното. В тези па де троа, в които Тевие се опитва да отпъди избраника на момичето си и да му докаже, че то заслужава „приказен принц“, са колкото разнообразни като хореография, толкова близки по дух. С музикални мотиви и с характерен танц са изобразени толкова различни образи на всяка от влюбените двойки. На комичния танц на градския пройдоха с уж успялата в града щерка, станала шивачка, може да се противопостави изпълнения с мотиви от частушки дует на казака от близкото село с влюбеното момиче, готово да смени дори вярата си, за да бъде до своя любим. Наистина смешно бе предадено с танц изучаването на Талмуда от поотрасналите ученици, ръководени от не особено сръчен и начетен селски равин. Измежду тях обаче бе намерила своя избраник другата щерка на млекаря. Отначало сдържаният танц между двамата млади прераства в страстно преплитане на телата, но в стилистиката на народните танци. При всеки от па де дьотата на петте дъщери и любимите им имаше много оригинални и неочаквани поддръжки и движения. Сред постиженията на хореографа са два от масовите танци. Те пресъздават двата погрома, които претърпява еврейското селище в Украйна. След втория остават само изпепелени сгради и поля и се налага хората да си търсят щастие или просто оцеляване далеко. И в музиката, и в движенията имаше нещо от казашкия дух, но дори напомняше за случилите се половин век по-късно фашистки набези над евреите, предпочели да останат по родните си места в Украйна. Всяко от изпълненията на ансамбъла и на солистите бе изпитано до последния детайл.
Макар и минималистична, много изразителна бе сценографията, най-често с прожектирани откъси от клипове, в които самите балетисти участват, но вече в стилистиката на кино актьори. Специално място заслужи акомпанимента от клейзмерския оркестър с петимата музиканти, чието участие само по себе си бе прекрасен концерт. Представлението бе част от дните на Швейцария в Израел, посветени на годишнина на дипломатическите отношения между двете държави.
