843 са образуваните преписки в Комисията за защита от дискриминация от началото на годината до момента, като за цялата 2018 г. са били 721 преписките за различни дискриминационни сигнали, съобщават от КЗД, цитирани от МОНИТОР. Постановените решения до октомври 2019-а са 521, а за цялата 2018 г. те са били 511. Самосезиранията за 2019 г. са също рекордни за институцията от нейното създаване досега – 600 на брой, коментират експерти от комисията. Според тях тази година се очертава рекордна и от гледна точка на постъпилите жалби и издадени решения за различен вид дискриминация. Разнообразни са оплакванията до КЗД през годините, най-често са от различни сфери на обществения живот. Налице са такива за нееднакво отношение в здравеопазването, за дискриминация в областта на образованието, често има сигнали и за ограничаване на достъпа на хората до определени стоки и услуги, както и за недостъпни архитектурна среда и градски транспорт за хората с увреждания, коментират от комисията.
НАП смята да отпише 85% от несъбраните към 2017 г. данъци. Общо те са 29.780 млрд. лева, а частта, която ще бъде отписана, е около 20 млрд. лева, пише СЕГА. Това стана ясно от одита на Сметната палата на дейността на НАП по събирането на данъци, осигуровки и всички останали държавни вземания в периода 2013-2016 г. Размерът на несъбраните данъци е малко над половината бюджет на държавата. Под обществен натиск Сметната палата възстанови важни данни от одита си, който бе публикуван преди около месец, а няколко дни по-късно Сметната палата изненадващо изтри голяма част от съпътстващите таблици с информация за просрочените публични вземания и извършените мерки по тяхното събиране. Тогава обяснението бе, че заличаването се наложило, тъй като има данъчна тайна. Възстановени са всички данни, за които проверката показа, че не са данъчно-осигурителна информация или лични данни, обясни пред "Медиапул" председателят на Сметната палата Цветан Цветков.
Догодина разходите за пенсии у нас за пръв път ще надхвърлят 10 млрд. лв. В проекта на бюджет на държавното обществено осигуряване са заложени 10.576 млрд. лв. За сравнение в бюджет 2019 разходите за пенсии бяха 9.988 млрд. лв., но очакваното изпълнение е 9.847 млрд. лв, информира СЕГА. Предвидените средства са със 729.1 млн. лв. повече, което е ръст от 7.4% в сравнение с очакваното изпълнение на разходите за т.г. Най-голям принос за увеличения бюджет има заложеното осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2020 г. с рекордните за годините на Борисов 6.7%. Това ще струва 359.5 млн. лв. За целогодишното изплащане на увеличението от 1 юли т.г. с 5.7% ще отидат 272.3 млн. лв. Таванът на пенсиите, който остава 1200 лв. и догодина, ще струва 74.8 млн. лв. За правото на хората да изберат да се пенсионират по старата методика са предвидени 14 млн. лв. допълнително. Естественият ръст на разходите заради по-високите размери на новите пенсии в сравнение с прекратените е оценен на 22 млн. лв. Икономията от поредното затягане на условията за пенсиониране е оценена на 13.5 млн. лв. Зад големите числа обаче не стоят промени, които ще се усетят чувствително от възрастните.
Премиерът Бойко Борисов хвърли прах в очите на Европа и неправителствените организации с изненадващото предложение „Български пощи“ да разпространяват и продават вестници и списания, съобщава СЕГА. Той представи идеята като мярка за подобряване на състоянието на медийната среда у нас и като битка за свободата на словото в България. Публична тайна е, че свързвани с Делян Пеевски дружества контролират сериозен дял от разпространението на вестници, което се възприема от международните наблюдатели като фундаментален проблем пред свободата на медиите. „Това, което държавата може да направи за свободата на словото, е разпространението да не оставяме на частници, а „Български пощи“ да отговарят за него. Пощите са 100% държавни, имат достъп до всички обществени места, така че гарантираме, че всяко издание ще иде там, където трябва“, обяви Борисов в началото на заседанието на правителството. Но пресслужбата на Министерския съвет влезе в противоречие с началника си.
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се увеличава от 560 лв. на 610 лева, предвижда бюджетът на държавното обществено осигуряване, приет от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, пише ТРУД. Увеличава се и минималният осигурителен доход за земеделските стопани и тютюнопроизводители – от 400 лева на 610 лева. Максималният осигурителен доход за всички осигурени остава 3000 лева. За 2020 година не са договорени минимални осигурителни доходи. Без налагане на административно увеличение на МОД и при планирано увеличение на минималната работна заплата с 8,9 на сто, средното увеличение на минималния осигурителен доход през 2020 година е около 5.4 на сто.
Над 600 работни места ще бъдат създадени чрез реализиране на проектите по подхода ЛИДЕР “Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР) в края на настоящия програмен период по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на шестата Международна конференция „Сътрудничество-инструмент за промотиране на местното развитие“, която се провежда в Разлог, съобщиха от МЗХГ, цитирани от ТРУД. Тя допълни, че в България по подхода са обхванати двойно повече общини и населени места в тези общини. „За първи път в този програмен период прилагаме многофондово финансиране за Местните инициативни групи (МИГ), които са разработили и имат одобрена стратегия с такова финансиране. Общо 39 от одобрените 64 МИГове изпълняват многофондови стратегии.
