16
Каквото и да прочетете за Китай, колкото пъти да ходите, все няма да е достатъчно. Аз съм била три пъти там и всеки път се чувствах сякаш са сменили държавата. Днес ще погледнем към Поднебесната империя от необичайната гледна точка на виден академик в инвалидна количка и неговата придружителка, доктор по медицинска психология. Гост в „Покана за пътуване“ е Тошка Михайлова-Чендова, която е пътувала със съпруга си проф. Борис Чендов в Китай. Българинът е учен със световна известност в трудни области на философията като: логика на научното познание, философия на математиката и физиката, методология на математическото моделиране, теория на неопределеността и др. Работил е по покана на Нобеловия лауреат Иля Пригожин в Белгия. Помолих Тошка да представи покойния си мъж и да разкаже как в Китай е уредено придвижването на хората в колички. И не само. Тошка Михайлова признава, че в Китай е била очите и ушите на мъжа си по отношение на местните забележителности. Той е предпочитал да води задълбочени научни разговори с академици. Затова тя сама стигнала до Великата китайска стена, но пък Шанхай разгледали заедно. Там им направила впечатление 5-тонна статуя от цял блок яспис.
Не сменяме континента, а само държавата. Японците не си тръгват от работа, преди да си е отишъл шефът, трудят се по 15 часа. Дали тези клишета са истина, отговаря Юлиана Антонова-Мурата, автор на нашумелите книги за Страната на изгряващото слънце „Моши, моши, Япония“ и „Уки, уки, Япония“.
Готови ли сте да готвим по радиото? Вкусната ни рубрика „Пътеводител на гастрономическия стопаджия“ днес ще бъде повече от нагледна. Що е хинкали? Някои от вас ще кажат, че приличат на пелмени, други – на китайски шаомай, трети на равиоли, но вкусът им е най-близък до нашия. И са невероятно апетитни. Те са национално ястие от грузинската кухня, което идва от планинските области Пшави, Мтиулети и Хевсурети.
Според една легенда хинкали са измислени в периода на тежка битка срещу персите. Ранените войници не можели да се хранят с обичайната храна и не успявали да възстановят силите си. Така се появили първите хинкали, пълни с агнешко месо. Те били питателни, защото освен месото, съдържали тесто и зеленчук. Особено значение имал и бульонът, който е с лечебни качества.
По същия начин и днес се приготвят хинкалите в Аджария, автономна република в Грузия. В осъвременения си вариант тестените торбички се пълнят с различни видове месо – най-често смес от свинско, говеждо и овче. Бях поканена на урок по хинкали от посланика на Грузия Тамара Лилуашвили.
Преподавател ми бе шеф Тамта Халваши – родена в Грузия, израснала и изучила кулинарията във Франция и дошла у нас да твори бутикови торти. Тя сподели, че в грузинската кухня (също като в българската) няма точна дозировка – продуктите се слагат на око и по вдъхновение.
Отлежаването важи и за плънката. В случая – от свинско и телешко месо. По-добре кълцано. Подправките задължително трябва да са прясно смлени – кориандър, колкото поеме, черен пипер и сол. В грузинската кухня кориандърът е основна съставка. Придава на ястията неповторим аромат.
Изваденото от хладилника тесто се разточва с точилка, докато стане не по-дебело от 2-3 мм. От него с купа се изрязва кръг с 12-15 см в диаметър. В него се сипва неголяма лъжица от плънката и… започва „плисирането“. Оригиналните грузински хинкали се познават по броя прищипвания (плисета) на кесийката. Те трябва да са не по-малко от 18. Според Тамта Халваши обаче истинската бройка е 28, защото за толкова дни слънцето обикаля около земята.
Целта е да се направят колкото може повече гънки на кесийката от тесто. Най-накрая се завива и горната част се изравнява с нож, защото торбичките се пускат във вряла вода с „дупето нагоре“. В тенджерата, която къкри на печката освен вода трябва да има и повечко сол, за да не се разпадат хинкалите. Когато изплуват на повърхността, вече са готови. Сервират се с грузинско вино и се ядат с приятели и добро настроение.
На семинара на фондация "Българска памет", на който 60 младежи от Гоцеделчевско, Северна Македония и Сърбия придобиха бизнес умения за проспериращи професии и кариерно развитие, се запознах с две девойки от Битоля. Те ни развеждат с разказа си из родния им град.
Само в „Покана за пътуване“ от Северна Македония можете да се озовете за миг в Южна Африка. Кураторът Наталия Николова беше там на творческа среща по специалността си, но не пропусна да види нос Добра надежда, тюлените и пингвините Джакас, които въпреки дребния си ръст се дерат като магарета.
В галерията са използвани снимки на семейство Чендови, Магдалена Гигова, www.dromomania.bg и Наталия Николова.
