2
От октомврийските дни на 1869 година, когато в къщата на един от основните ктитори на българската църква „Вознесение Господне“ Варвара Хадживелева в Браила е учредено Българското книжовно дружество, се навърши век и половина.
42 години по-късно, през 1911-а, то се преобразува в своя правоприемник – Българската академия на науките. От провъзгласяването на българската независимост от цар Фердинанд I тогава са минали едва три години.
Със заместник-председателя на Академията чл.- кор. Васил Николов се връщаме назад във времето, за да си припомним важни факти не само за известните нейни учредители и дарители от началния период (сред които е и Васил Левски), но и за редица вече незаслужено забравени личности и събития. Анализираме съвременните проблеми, постижения и амбиции на хората от тази институция. Разказваме и за три, излезли наскоро книги, редактор на които е проф. Николов: „Сградата на БАН – символ на знание и духовност“, „Дарителство и благодетели на БАН 1869-2019“ и „Кратка история на Българската академия на науките“.
