„Механизмите за заплащане на капацитети не се явяват средство за спасяване на една или друга централа“. Това заяви пред БНР Славчо Нейков – председател на Института за енергиен мениджмънт, във връзка с информацията, че за 9-те месеца на годината ТЕЦ „Марица Изток 2“ има нови 172 млн. лв. задължения.
Днес Институтът за енергиен мениджмънт организира кръгла маса „Въглищните региони и механизмът за капацитети като част от бъдещия пазарен модел на България“.
Сега е моментът да чуем от държавните институции какво предвиждат да правят, подчерта Нейков в предаването "Преди всички" и обясни:
„До края на годината има няколко важни срока. Буквално в рамките на седмици трябва да се финализира интегрираният национален план „Енергетика и климат“, където темата за въглищата е една от основните. До началото на 2020 г. трябва да е готова и актуализираната Стратегия за устойчиво енергийно развитие, където темата за въглищата също трябва да намери своето отражение. На 1 януари 2020 г. влиза в действие основният регламент, свързан с пазара на електроенергия в контекста на последния енергиен пакет“.
По думите му БЕХ е наел консултант, който да направи оценка по темата и който да предложи най-подходящото за условията в България:
„Механизмите за капацитет на европейско ниво са много разнообразни. Действително трябва да се преценят какви са конкретните рискове пред българската енергийна система и кой от тези механизми ще бъде най-адекватен за тях“.
Правилният момент сме го изпуснали, смята Юлиян Попов – основен докладчик на предстоящата днес кръгла маса за въглищните региони.
„Правилният момент беше преди 14 години, когато пазарът за емисии започна да действа. Този пазар е изграден така, че емисиите от въглероден двуокис да бъдат заплащани. Това означава, че въглищата ще стават все по-скъпи и по-скъпи. Доста години тези цени бяха ниски, но това не беше основание ние да не действаме и да развием стратегия за алтернативни енергийни решения за страната. 15 години сме назад“.
По думите на Попов възобновяемите източници са ключови, а и вече те са много по-евтини от въглищата. Той предположи:
„Примерно ако увеличим цената на тока с 50% с единствената цел да запазим въглищата, може би ще ги запазим още известно време. Въпросът е дали това е най-разумното решение. Има други решения, свързани с отваряне на пазара, гъвкавостта на пазара, енергийната ефективност и т.н. Става дума за различна енергийна система, която се появява в България, но бавно“.
Според него обаче трябва да се действа бързо, защото се губят стотици милиони. Юлиян Попов е категоричен, че не трябва да се поставя въпроса как да запазим въглищата, а как да осигурим енергийната сигурност на страната.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
