Eмисия новини
от 05.00 часа

Директно по програма „Христо Ботев“

Симеон Гошев и Станислав Ушев в "изцяло концертна" вечер на Симфоничния оркестър на БНР

8 ноември, петък, зала „България“ – начало 19.20 часа

Пианистът Симеон Гошев
Снимка: личен архив

Два концерта ще предложат  в петък вечер радиосимфониците на сцената на зала „България“: Концерт за пиано и оркестър №4, сол мажор, опус 58 от Лудвиг ван Бетовен и Концерт за оркестър от Бела Барток. На диригентския пулт ще застане Станислав Ушев, а солист ще бъде 29-годишният Симеон Гошев, за когото това е дебют с Радиооркестъра.

След Константин Емелянов и Йохан Долене, Симеон Гошев е третият изявен млад изпълнител – солист на Симфоничния оркестър на БНР, който ще се представи на сцената на зала „България“. Гостуването на талантливи млади музиканти е една от основните линии през новия творчески сезон на Радиооркестъра. Симеон Гошев, който през последните години живее във Виена, е възпитаник на НМУ „Любомир Пипков“, където учи в класа на Богомила Няголова. На 17 години е приет в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Получава бакалавърска степен в класа на професор Стефан Владар, посещава майсторски класове при Мишел Бероф, Арие Варди, Борис Берман, Клаус Хелвиг, Паскал Девойон, Гавриел Липкинд и много други. През месец юни 2016, под ръководството на проф. Лилия Зилберщайн завършва магистърска степен с отличен успех в Университета за музика във Виена. Лауреат е на няколко международни конкурса за пианисти, сред които: Международния конкурс „Евангелия Джари“ в Кипър, Международния конкурс „Млади виртуози“ в София и Международния конкурс „Лист-Барток“ в София; „Панчо Владигеров“ – Шумен, „Леош Яначек“ – Бърно и „От Бах до джаз“ в Атина. Има студийни записи в Българското национално радио, Българската национална телевизия и Баварското радио.

Това не е първата съвместна изява на пианист и диригент – тази година  Симеон Гошев и Станислав Ушев музицираха заедно и в Шумен, на Международния конкурс „Панчо Владигеров“. Станислав Ушев е директор и главен диригент на Шуменската филхармония от 1996 година насам. Реализирал е многобройни студийни записи на съвременна и класическа музика със Симфоничния оркестър на БНР. Отличен е с награди от Съюза на българските композитори в категория „Изпълнителско майсторство – диригенти“. Носител е на наградата „Златна муза 2003“ на Руския културен център за записа на Симфония № 3 от С. Рахманинов, както и за високи постижения в популяризиране на руската музика в България.


Четвъртият клавирен концерт на Бетовен – сол мажор, опус 58, е написан в периода 1805-1807, почти по едно и също време с Четвърта, Пета и шеста симфонии, Фантазията за пиано, хор и оркестър и Месата в до мажор. Концертът понякога бива наричан „Чучулигата“ заради първата му част, в която за първи път в историята на музиката клавирен концерт започва от солиста, а веднага след това към него се присъединява оркестърът, който пробужда и разсейва тъмата със своята светлина и озарява пътя. Ескизите на концерта датират от 1805 година. През месец март 1807 Бетовен го изпълнява от ръкопис в двореца на княз Франц Йозеф фон Лобковиц, а в програмата на вечерта са включени също Четвъртата му симфония и Увертюра „Кориолан“. Публичната премиера на творбата е във Виена на 22 декември 1808, в Театър ан дер Вин, на концерт, посветен на приятеля и и покровител на Бетовен – Ерцхерцог Архидук Рудолф. Солист е самият автор, а вечерта се превръща в  истински „бетовенов маратон“, тъй като освен Четвъртия концерт, тогава са изпълнени също и Хоралната фантазия, както и Петата и Шестата симфонии на композитора.

Концертът за оркестър на Бела Барток е създаден в Съединените щати, където композиторът бяга от господстващия в Унгария фашистки режим на Хорти и прекарва последните пет години от живота си. Творбата е поръчка на Бостънския симфоничен оркестър и диригента Сергей Кусевицки. Личен приятел на Барток, той помага на тежко болния композитор в труден момент. Концертът за оркестър е завършен през есента на 1943 и е изпълнен за първи път на 1 декември 1944  в Бостън. Новото произведение е истински триумф за композитора. По думите на Витолд Рудзински това е „делото на неговия живот“. То е предавано по радиото в цялата страна и в следващите 10 години, вече след смъртта на Барток, преживява над 200 изпълнения.
Още от