В третия сезон на поредицата „Отворени досиета“ на БНТ на 10 ноември следобед ще бъде представен филмът „Иван Сираков – да оцелееш като син на бивш човек“. Сценарият е на Христо Христов. Режисьор е Николай Василев, който в този сезон на „Отворени досиета“ е поканен да заснеме два филма.
„Иван Сираков е изключителна личност, която носи аристократизма на едно друго време. Христо ме запозна с Иван още лятото. Той е на 90 години в момента. Имаше една молба само – да го щадим, защото искаше да види завършен филма. Неговата история е като сюжет за холивудски филм“, разказа Николай Василев в предаването „Хоризонт до обед“.
Началото на ужаса
Началото на режима през 1944 година заварва Иван Сираков като ученик. Баща му е собственик на една от най-големите фабрики за леене на букви за печатници. Умира почти веднага от изживения ужас, а малкият Иван и майка му – австрийка по произход, остават да работят в печатницата и работниците започват да се грижат за тях. След завършване на средното образование, пътят на Сираков към висшето образование е напълно отрязан. Пращат го в трудови лагери. Преминал е през три лагера, последният от които е този в Белене.
С тир за риба на път към неизвестното
Историята на Иван Сираков е пълна с обрати. След излизането си от лагера в Белене той е заточен в град Бяла, Русенско. Това го кара да реши да бяга към родната държава на майка си. „И дегизиран, с чужд паспорт, с един тир, който кара риба, успява да премине границата и избягва в Австрия. Там съдбата го среща със собственика на „Сваровски“. Той му предлага да работи за него и не след дълго той става милионер. Така да се каже, трансформира тези милиони часове на болка в, както той казва, милиони шилинги и започва да тунингира най-скъпите коли, които в Германия се произвеждат. От един смазан човек става един успешен човек.“
Според режисьора е много интересно да се проследи цялата трансформация в този житейски казус.
Заради влошеното здраве и напредналата възраст на Иван Сираков похватът на снимане е бил по-минималистичен и по-обран, но с повече алегория и повече детайли, признава режисьорът Николай Василев.
„И всъщност успяхме да вкараме и въглена – тази въпросна руда, който може да бъде при определени химически условия да е диамант. Мисля, че се получи интересен визуален разказ. Рядко съм доволен от нещата, които правя, но този път съм доволен. Още повече, историята е много интересна и много необичайна. Самият герой изглежда изключително кинематографично, което даде допълнителна стойност на нашето изображение.“
Променя ли се начинът, по който разказваме за онова време
„Няма как долното „до“ да не е тъмната краска, но сме се опитали нещата да ги изведем до горно „до“. Аз много се вдъхновявам от хора, които не приемат страданието само като наказание, като нещо, което е тежко и да се оплакват. В случая имаме едно страдание, което е трансформирано в развитие“, коментира Василев.
Въпреки преживените страдания Иван не мрази отделния човек и конкретния мъчител, подчерта режисьорът на филма.
„Той по-скоро иска да разказва тези истории, да стигнат до повече млади хора, за да бъдат лишени от илюзията, която се опитват да ни пробутват за това време и да я карамелизират, да я поръсват със захарни звездички.“
Като човек на днешното време Николай Василев си дава сметка, че дори нещата да са се променили като фактология и този режим да е приключил като история, големият и основен проблем за него остава този, че „той не си е отишъл като психология“.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
